Финесът на света се разрушава.
Постигнатото с труд, с години мъка.
Очите вече ясно различават
контурите на предстоящата разлъка.
Прииждат варварите - в твоя ден нахлуват.
И стъпкват го с безбройните копита.
Със танци варварски победно пак лудуват.
Тризъбци веят, в мрежи те оплитат.
Непоносима е жестоката първичност -
кипежът на маята за победа.
За твоята естетика - безлични,
тълпи ненавистни, вещаещи безследност.
Но варварите идват неизбежно.
И твоят Рим обречен е да падне.
Те - символът на времето последно
за всеки жарък ден преминал пладне.
Сънуваш римляни отвеждани във робство,
с лица белязали жестоките епохи.
И тяхното отминало господство
удавено от варварската похот.
Финесът на света се разрушава.
Постигнатото с труд, с години мъка.
С табуни варварите приближават.
Последната тревичка те утъпкват.
Бог да ти дава сили и вдъхновение да твориш все така и занапред!
А за варварите – мисля, че днес не могат вда бъдат решаваща сила...
И ще го има светът!
Лека нощ!
Литатру
07.07.2018 07:41
Ама историята нали знаем от приказки и легенди как тривиално завършва… Всеки си хваща пътя брат :-)))
П.П. Извини че вече не правя комплименти на поетичното ти въображение, но го приемам като Божа да дрба и не и се бъркам :-)))