И в този съден ден явявам се пред Теб,
захвърлил хилядите кожи на живота...
Навярно помниш своя Син самотноклет,
до края молещ се, разпънат на Голгота.
Преминах в транс пустинята от земни дни
(под птици стръвни късащи месото на душата)
към Истината вулканични чувства устремил,
с очи попили в ирисите тръпката на необята.
Не нося в пазвата си скъпоценен земен дар,
а само ерес, по-свещена от петте прободни рани,
превърнала страданието ми в любов-пожар
към всички клетници за царството Ти все незвани.
На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека.
Защото сянката на страховито бъдеще надвисва
и липсва силата закрилница готова да помогне.
Безпомощни са вече даже светлите орисници,
а вяра и надежда са заключениците бездомни.
И в този съден ден изправям се пред Теб
от кръста тежък, върху който ме остави.
Да си припомниш Син и прокълнАт Поет...
Прощавам, Ти, но братята ми не забравяй!
Трогнат съм от хубавите ти думи.
Знам че преди да напишеш си питал Себе си, че да створиш Разбиране, и когато си го облякъл в подходящи думи то вече е споделяне и за други.
В този аспект така ми се иска да се доближа до енигматичната Дарба на Прошката и Вярата и Надеждата. За тях трябва да имаш извоювана мъдра сила и свобода... че Любов да извоюваш, иначе тъй Проповядвани са хомот на врата ни....
Всеки върви към голготата си сам...
мойта леля казваше " абе нали разбра...кво като сбърках в думите" :-)))
Знам че преди да напишеш си питал Себе си, че да створиш Разбиране, и когато си го облякъл в подходящи думи то вече е споделяне и за други.
В този аспект така ми се иска да се доближа до енигматичната Дарба на Прошката. За нея трябва да имаш извоювана мъдра сила и свобода.... иначе тъй Проповядвана е хомот на врата ни....
мойта леля казваше " абе нали разбра...кво като сбърках в думите" :-)))
И аз мисля, че Прошката е състояние на духа, при това аристократично! Трудно е да се постигне с волски труд. Ако това беше възможно, воловете щяха да са аристократи.
Трогнат съм. Твоето позитивно мнение е стимул за мен.
"На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека."
"На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека. "
Силни редове, оставащи в съзнанието.
"И в този съден ден изправям се пред Теб
от кръста тежък, върху който ме остави.
Да си припомниш Син и прокълнАт Поет...
Прощавам, Ти, но братята ми не забравяй! "
А пък края може да разбие и най-безчувственото сърце! Най-искрен поздрав от мен!
Бъдете благословени!