Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен.
Светът е лабиринт без изход,
хвърчило от несбъднати мечти.
Духът се храни с пропасти, но иска
завинаги над тях да полети.
Денят на Минотавъра пронизва...
Амбицията ражда суета.
Надвесил се над бездна (от корниза),
аз виждам Истината долу - във калта.
Съзирам я съблечена - до голо.
Въргалят я безчислени тела.
Дали със меча на честта се е пробола,
или загърнала се е в мъгла?
Денят на Минотавъра обгръща...
По блудни траектории се стича -
до всекиго достига този ден.
Часовникът ми пясъчен изтича.
Пустиня ражда пясъкът слепен.
НЕ БЪРЗАЙТЕ ДА СЪБАРЯТЕ ПАМЕТНИКА НА СЪВ...
Напразни надежди!
Твоята оценка е важна за мен, защото е от стойностен поет. Трогнат съм.
"Светът е лабиринт без изход,
хвърчило от несбъднати мечти.
Духът се храни с пропасти, но иска
завинаги над тях да полети."
https://www.youtube/watch?v=Q8l57H9MauA
"Светът е лабиринт без изход,
хвърчило от несбъднати мечти.
Духът се храни с пропасти, но иска
завинаги над тях да полети."
https://www/watch?v=Q8l57H9MauA
Да, този стих предизвика навремето в Откровения над 140 коментара и множество дебати. Трогнат съм, че сте го запомнила. За жалост линкът не се отваря. Вероятната причина е, че от коментарното поле обикновено линковете не се отварят. Трябва да се поставят най-горе.
Ни пролет, ни есен
не докосват Фуджи.
Ни пролет, ни есен
не докосват Фуджи.
В аванс ти честитя големия български празник!
03.03.2018 21:14
Благодаря ти за хубавите думи които каза за моя стих! Много съм трогнат. Поздравявам те с нещо /най-горе/.