Постинг
16.02.2018 22:33 -
Невъзможна любов
Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
и восъчно пак те отронва.
Ти си дъхът на зениците,
парещи в тъжна самотност,
в нашето искрено вричане
сред безнадеждна бездомност.
През невъзможното гледахме -
през решетките на ръцете,
устните сричаха шепота
и се прегръщахме в трепет.
Избледняха венчалните пръстени
(под водите солени на времето)
от мечтите единствено кръстени
и на пръстите ненаденати...
е вероятно за съпругата, Мисана. Моите възхищения.
цитирайУточнявам, че е малко вероятно да се касае за съпругата на Лирическия, тъй като в последния куплет е казано, че венчалните пръстени са останали ненаденати.
цитирайПрекрасно стихотворение, Мисана!
цитирайВсичко може, стига авторът и най-важно Лирическият да го поиска. :-)
(под водите солени на времето) ???
Ех... времето, и водите, и солта, и разни други. Причини да искаш...
цитирай(под водите солени на времето) ???
Ех... времето, и водите, и солта, и разни други. Причини да искаш...
nalia написа:
Невъзможната любов е възможно най-красивата и нежна Прекрасно стихотворение, Мисана!
Много си права.
анонимен написа:
Красиво описваш и тъжни спомени Младен. Аз пък се замислих математически, колко невъзможно е по-малко невъзможното...:-)
Щом така написа за това далечно момиче, може ли вече да е по-малко далечно...?
Щом така написа за това далечно момиче, може ли вече да е по-малко далечно...?
Всичко, в което има близост и далечност, е топология, но никой не е успял да опише топологията на любовта. Да се надяваме, че тя /истинската!/ вирее само в нехаусдорфови пространства.
Търсене