Постинг
02.10.2017 22:21 -
Есенна соната
Вътре в себе си аз се обричам
на последното лято отминало -
очертават краката ми боси
две подкови от пясък за символи.
И наднича главата през Рамото
на септември стопил се от чакане,
тънка струя изтича през пръстите -
отпечатват змия ходилата ми.
Обкръжават с послания листите -
ято жълти танцьори в пространството,
върху тях са записани стихове
декламирани само от вятъра.
Аз се спъвам във нещо невидимо,
изпод крехката шума забравено
от ръцете на близкото минало,
за да няма инерция тялото...
И душата да няма инерция
във октомври протяжен от лутане.
През тунели - полегнали кладенци,
там - на Дъното, да намери Изгубеното...
на последното лято отминало -
очертават краката ми боси
две подкови от пясък за символи.
И наднича главата през Рамото
на септември стопил се от чакане,
тънка струя изтича през пръстите -
отпечатват змия ходилата ми.
Обкръжават с послания листите -
ято жълти танцьори в пространството,
върху тях са записани стихове
декламирани само от вятъра.
Аз се спъвам във нещо невидимо,
изпод крехката шума забравено
от ръцете на близкото минало,
за да няма инерция тялото...
И душата да няма инерция
във октомври протяжен от лутане.
През тунели - полегнали кладенци,
там - на Дъното, да намери Изгубеното...
направи нашата връзка..някак по/топла и близка..
та,затова, искам да те попитам/на уше...
миссана, как го правиш тоз номер ..
да пишеш..така, бързо,дълбоко ..яростно...и фино..
то е... някаква магия...
и, то Мъж...математик...
заинтригува ме, аз съм прям човек...
/ще ти разкажа за една книга..някога, сега пиша легнала..
цитирайта,затова, искам да те попитам/на уше...
миссана, как го правиш тоз номер ..
да пишеш..така, бързо,дълбоко ..яростно...и фино..
то е... някаква магия...
и, то Мъж...математик...
заинтригува ме, аз съм прям човек...
/ще ти разкажа за една книга..някога, сега пиша легнала..
Имам книга със същото заглавие "Есенна соната". Младене, да не сме се срещали по някои други прераждания? Ако я намеря в кашоните, ще пусна нещо от нея. Разбира се, съдържанието е коренно различно. Голямо вечерно удоволствие с това стихотворение.
цитирайladylady написа:
за моя радост..КК, троловъдката...направи нашата връзка..някак по/топла и близка..
та,затова, искам да те попитам/на уше...
миссана, как го правиш тоз номер ..
да пишеш..така, бързо,дълбоко ..яростно...и фино..
то е... някаква магия...
и, то Мъж...математик...
заинтригува ме, аз съм прям човек...
/ще ти разкажа за една книга..някога, сега пиша легнала..
та,затова, искам да те попитам/на уше...
миссана, как го правиш тоз номер ..
да пишеш..така, бързо,дълбоко ..яростно...и фино..
то е... някаква магия...
и, то Мъж...математик...
заинтригува ме, аз съм прям човек...
/ще ти разкажа за една книга..някога, сега пиша легнала..
"Троловъдката". Чудесна терминология, но дано баба КК да не се възгордее. Това е като за огняр да кажеш "оператор на котел".
Благодаря ти за хубавото мнение, което си си съставила за мен. Аз пиша от 40 години поезия. Голяма част от публикациите ми тук са твърде стари. Например това стихотворение съм го писал през октомври 1990 година. Затова не бих казал, че умея да пиша бързо. Но понякога и това се случва. Миналата година една позната дама ме засече в автобуса по пътя за Плана планина и каза, че се подготвя книга за Плана, която ще бъде издадена от издателство Захарий Стоянов на Иван Гранитски. Помоли ме да напиша нещо за Плана. Сепнах се, защото посещавах тази планина от 1985г., а не бях написал и ред за нея. Винаги нося листа и молив и докато автобусът достигне финалната спирка успях да напиша стихотворението:
Плана
Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.
И аз - самотен пътник те преброждам,
а дивият ти чар все ме зове,
дали понеже си сънувана тревожност
на жажда по отминалите върхове...
Открих те късно - от цветя застлана,
като килим с безбройни цветове,
с любимо и запомнящо се име - Плана,
дарило ми най-паметните мигове.
Стихотворението наистина излезе в упоменатата книга, а на премиерата й дамата разказа как импровизирано съм написал стиха. Някогашният кмет на селото - Евтимов - 80 годишен човек и автор на книгата, се разплака, когато изрецитирах стихотворението. На раздяла ме прегърна с огромна благодарност. Математиката ми помага за точността на изказа.
анонимен написа:
Ами да- на дъното да намерим Изгубеното И душата да няма инерция във октомври протяжен от лутане.
През тунели - полегнали кладенци,
там - на Дъното, да намери Изгубеното...
Великото съкровище! Браво за тези- за пореден път!- гениални философски размишления! Поздрав и хубава вечер, Младене!
Тиков
През тунели - полегнали кладенци,
там - на Дъното, да намери Изгубеното...
Великото съкровище! Браво за тези- за пореден път!- гениални философски размишления! Поздрав и хубава вечер, Младене!
Тиков
Ти винаги ми вдъхваш кураж, за да продължавам да пиша. Не знаеш колко много съм ти признателен!
"Троловъдката". Чудесна терминология, но дано баба КК да не се възгордее. Това е като за огняр да кажеш "оператор на котел".
винаги се вълнувам многооо..
от Еони имам връзка с моята Родина..
тук е центъра на Римския Егрегор..
най сериозно, като камък легнах на.мястото си tuk...
освен това,срещнах и 3 сродни Души за..8 год!!
нали разбираш..Теорията за инкарнациите?
аз се разбудих и ..станах...
:)))
цитирайвинаги се вълнувам многооо..
от Еони имам връзка с моята Родина..
тук е центъра на Римския Егрегор..
най сериозно, като камък легнах на.мястото си tuk...
освен това,срещнах и 3 сродни Души за..8 год!!
нали разбираш..Теорията за инкарнациите?
аз се разбудих и ..станах...
:)))
rosiela написа:
Прекрасно е. Имам книга със същото заглавие "Есенна соната". Младене, да не сме се срещали по някои други прераждания? Ако я намеря в кашоните, ще пусна нещо от нея. Разбира се, съдържанието е коренно различно. Голямо вечерно удоволствие с това стихотворение.
Това стихотворение написах през 1990г. и го предложих за публикация в сп.Хермес, за да бъде публикувано там още през същата година. Но Кръстьо Раленков, Емилия Дворянова и Вячеслав Остър, ми отказаха публикацията под претекст, че текстът бил банален. Стихотворението бе без заглавие по онова време. През 2013г. публикувах стихотворението в сайт Хулите със заглавие "Есенна соната", което взех от нашумелия едноименен филм на Ингмар Бергман. Хрумна ми, че това заглавие от филма на Бегман най-точно приляга на стиха ми.
ladylady написа:
аз съм на празнична вълна,утре е 03 10.://youtu/Jr5qd-DRFQI "Троловъдката". Чудесна терминология, но дано баба КК да не се възгордее. Това е като за огняр да кажеш "оператор на котел".
винаги се вълнувам многооо..
от Еони имам връзка с моята Родина..
тук е центъра на Римския Егрегор..
най сериозно, като камък легнах на.мястото си tuk...
освен това,срещнах и 3 сродни Души за..8 год!!
нали разбираш..Теорията за инкарнациите?
аз се разбудих и ..станах...
:)))
винаги се вълнувам многооо..
от Еони имам връзка с моята Родина..
тук е центъра на Римския Егрегор..
най сериозно, като камък легнах на.мястото си tuk...
освен това,срещнах и 3 сродни Души за..8 год!!
нали разбираш..Теорията за инкарнациите?
аз се разбудих и ..станах...
:)))
Може би е било предопределено свише. И си права да го свързваш с инкарнациите. Мерси за немския химн и напомнянето за празника утре. Този химн е вълнуващ и за нас българите. Нали сме били съюзник на Германия. Но у мен той предизвиква смесени чувства, каквито предизвикват и футболистите Сами Кедира и Месут Йозил, когато ги гледам как пеят същия този химн под немския национален флаг.
ladylady написа:
направи нашата връзка..някак по/топла и близка..
та,затова, искам да те попитам/на уше...
миссана, как го правиш тоз номер ..
да пишеш..така, бързо,дълбоко ..яростно...и фино..
то е... някаква магия...
и, то Мъж...математик...
заинтригува ме, аз съм прям човек...
/ще ти разкажа за една книга..някога, сега пиша легнала..
та,затова, искам да те попитам/на уше...
миссана, как го правиш тоз номер ..
да пишеш..така, бързо,дълбоко ..яростно...и фино..
то е... някаква магия...
и, то Мъж...математик...
заинтригува ме, аз съм прям човек...
/ще ти разкажа за една книга..някога, сега пиша легнала..
Троловъдката е Юлия и всеки в този блог го знае,само Мисана на инат се прави на сляп,защото му казвам,че е грозен!Да бе, като се появих аз и се сближихте, от години не се бяхте сближавали,че като остаря и стана на баба се сближихте...Не ме интересува, аз отивам да ям ашуре в Пловдив с един хубав фотограф - с коса!
Май не си от манастира на карамелитките. Игривичка ли си? Ако си от игривите баби, нека ти кажа, че моята формула е римската: не се замесвам с жени, чиято възраст превишава 7 + x/2, където x е числото на годините ми. При тази постановка ти си отсвирена априори. А въпросният фотограф ще е добре да си пусне косата пред фотоапарата, ако трябва да те снима поразсъблечена.
цитирай КК, троловъдката...
е педала..Полигор..
толкова е логично...чак..просто..
лека нощ,Френд!
цитирайе педала..Полигор..
толкова е логично...чак..просто..
лека нощ,Френд!
katara написа:
миссана, това е Мъж/ти ми го каза/ не се обърквай повече. КК, троловъдката...
е педала..Полигор..
толкова е логично...чак..просто..
лека нощ,Френд!
е педала..Полигор..
толкова е логично...чак..просто..
лека нощ,Френд!
Ала може заради фотографа да е решил да смени пола си.
Лека нощ и да си отспиш хубаво!
missana написа:
Аз никога не съм искала да имам връзка с теб, преценила съм те що за човек си,гледаш само външните форми и младостта на жената и я захвърляш щом стане на възраст.Унижаваш жените, така не правят истинските мъже! Относно моите форми - ами полуразсъблечена съм доста пищна и все още истинските мъже се заглеждат във формите ми.Да не говорим за темперамента ми,аз само с очите си мога да въздействам на мъжете,имам това,което имат артистките -чар,възпламенявам.Не се заблуждавай,че ще искам нещо от теб - никога!Май не си от манастира на карамелитките. Игривичка ли си? Ако си от игривите баби, нека ти кажа, че моята формула е римската: не се замесвам с жени, чиято възраст превишава 7 + x/2, където x е числото на годините ми. При тази постановка ти си отсвирена априори. А въпросният фотограф ще е добре да си пусне косата пред фотоапарата, ако трябва да те снима поразсъблечена.
missana написа:
Ала може заради фотографа да е решил да смени пола си.
Лека нощ и да си отспиш хубаво!
katara написа:
миссана, това е Мъж/ти ми го каза/ не се обърквай повече. КК, троловъдката...
е педала..Полигор..
толкова е логично...чак..просто..
лека нощ,Френд!
е педала..Полигор..
толкова е логично...чак..просто..
лека нощ,Френд!
Ала може заради фотографа да е решил да смени пола си.
Лека нощ и да си отспиш хубаво!
Кой го казва тава - пак Юлия,няма друг да го каже и злобарят Мисана да повтори като ехо напук!Полът на фотографа тепърва ще бъде проверен дали е мъжки, друг не ми трябва,стига ми един педераст,който ми е само Муза!След това заминавам за София малко на гости на роднините си и ще посядвам в Ялта на кафе с познати често.Животът ми оттук нататък ще става все по- разнообразен и интересен.Накрая ще кажа,че съм жена за двама мъже силна,аз съм диригент на мъже и те трябва да пеят както показвам, иначе - вън!А пък за това,чу България беше съюзник на Германия американците насвяткаха София с бомби,баща ми е бил тогава в Софийската опера и е бил евакуиран в Божурище,защото бомба е разрушила част от операта...българите са все торба акъллии за управление на държава и за това сме прокопсали тука!
Затрогваща - много силна соната..., - Когато ходите не си влачете краката и не се взирайте по загубеното, защото няма да видите предстоящото...!!!
"Аз се спъвам във нещо невидимо,
изпод крехката шума забравено
от ръцете на близкото минало,
за да няма инерция тялото..."
https://www.youtube/watch?v=C8cK5vCLI9s
цитирай"Аз се спъвам във нещо невидимо,
изпод крехката шума забравено
от ръцете на близкото минало,
за да няма инерция тялото..."
https://www.youtube/watch?v=C8cK5vCLI9s
Ще се радвам да отсядаш в Ялта, и в Техеран и в Потсдам, а защо не и в Малта. Пий си кафето и прави дъра бъра два чадъра с всеки, който ти се връзва. Аз пък, по същото време, ще си плувам километрите, за да си поддържам жизнената вместимост от 7,8 литра въздух и за да мога да продължавам да задържам по 5 минути и 15 секунди без кислород. И нека всеки си живее животеца така, както го умее и разбира.
цитирай
16.
missana -
Благодаря Ви, Марина! Слънце и любов Ви желая! https://www.youtube.com/watch?v=4XA0tBzmWeM
03.10.2017 13:50
03.10.2017 13:50
Аз наистина обичам да си влача и тътря краката като ходя. Това ми е навик още от дете. Интересно как познахте? Дядо ми много се ядосваше с този мой навик, а баща ми най-редовно ми се караше, че така бързо похабявам обувките си, които той купуваше.
П.П. Мерси за линка. Отвори ми се песен на Ерик Клептън. Същата като моят поздрав за Вас.
цитирайП.П. Мерси за линка. Отвори ми се песен на Ерик Клептън. Същата като моят поздрав за Вас.
missana написа:
Това стихотворение написах през 1990г. и го предложих за публикация в сп.Хермес, за да бъде публикувано там още през същата година. Но Кръстьо Раленков, Емилия Дворянова и Вячеслав Остър, ми отказаха публикацията под претекст, че текстът бил банален. Стихотворението бе без заглавие по онова време. През 2013г. публикувах стихотворението в сайт Хулите със заглавие "Есенна соната", което взех от нашумелия едноименен филм на Ингмар Бергман. Хрумна ми, че това заглавие от филма на Бегман най-точно приляга на стиха ми.
rosiela написа:
Прекрасно е. Имам книга със същото заглавие "Есенна соната". Младене, да не сме се срещали по някои други прераждания? Ако я намеря в кашоните, ще пусна нещо от нея. Разбира се, съдържанието е коренно различно. Голямо вечерно удоволствие с това стихотворение.
Това стихотворение написах през 1990г. и го предложих за публикация в сп.Хермес, за да бъде публикувано там още през същата година. Но Кръстьо Раленков, Емилия Дворянова и Вячеслав Остър, ми отказаха публикацията под претекст, че текстът бил банален. Стихотворението бе без заглавие по онова време. През 2013г. публикувах стихотворението в сайт Хулите със заглавие "Есенна соната", което взех от нашумелия едноименен филм на Ингмар Бергман. Хрумна ми, че това заглавие от филма на Бегман най-точно приляга на стиха ми.
По онова време бяхме в най-топли приятелски отношения с Раленков, Дворянова и Остър. Виждахме се буквално всеки ден и регистрирахме събирателно дружество. Емилия Дворянова стана известен белетрист. Романите й нашумяха и това много ме радва. Вячеслав загуби единствения си син, който бе убит на 23 годишна възраст. Впоследствие жена му го напусна и той остана съвършено сам. Сега живее в Перник. Напомня ми на Бринсенден - поетът, от който Мартин Идън се възхищава в едноименния роман на великия Джек. С Кръстьо Раленков все още се виждаме, макар и доста рядко. Той спечели Славейковата награда преди време и издаде интересна стихосбирка - "Денят на еднодневките". Не, тези хора не изпитваха завист, а приятелски чувства. Те гонеха свръхексцентричното, припознавайки го като изкуство. Аз съм доста по-умерен от тях в новаторските търсения. Оттам идваше и известно разногласие между нас. Бяха хубави времена. Вярвахме, че нещо се е променило. Не отчетохме, че комунистическите подлоги са окупирали родната литература и няма никога да пуснат кокала. Чучела - това са те!
цитирайТърсене