Постинг
18.01.2017 23:59 -
Тресавище от кал
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 466 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 00:02
Прочетен: 466 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 19.01.2017 00:02
В красивите ти мигли се заглеждам.
Смъртта ти е кодирана зад тях.
В походката ти отскокливо лека,
в свенливата усмивка пълна с грях.
Настъпих Цвете върху тъмните поляни,
следи от минало - изящен тюркоаз.
И съвестта разцъфна - прясна рана,
под купола на айсберг - моят аз.
Не Го видях, попадна под ботуша
на късогледа и гримирана съдба.
Преди стаената в засада суша,
издъхна най-сиротно, без борба.
Запътил се към нови хоризонти,
забравих, че отдръпваха се те.
Венците на надеждите оголени
усмихваха се със зъби от лед.
Обгърнат от словесните пътеки -
със котки по отвесната скала,
катеря се безшумно и полека
над този свят - тресавище от кал.
Небето ми прилича на пустиня
повита с креп от ярка синева
и пътят вие се съвсем безименен -
по него сякаш вечно съм вървял.
Смъртта ти е кодирана зад тях.
В походката ти отскокливо лека,
в свенливата усмивка пълна с грях.
Настъпих Цвете върху тъмните поляни,
следи от минало - изящен тюркоаз.
И съвестта разцъфна - прясна рана,
под купола на айсберг - моят аз.
Не Го видях, попадна под ботуша
на късогледа и гримирана съдба.
Преди стаената в засада суша,
издъхна най-сиротно, без борба.
Запътил се към нови хоризонти,
забравих, че отдръпваха се те.
Венците на надеждите оголени
усмихваха се със зъби от лед.
Обгърнат от словесните пътеки -
със котки по отвесната скала,
катеря се безшумно и полека
над този свят - тресавище от кал.
Небето ми прилича на пустиня
повита с креп от ярка синева
и пътят вие се съвсем безименен -
по него сякаш вечно съм вървял.
Няма коментари
Търсене