Пожълтели от безсънието плажове.
Фиорди с олисяли темета.
Каменните брегове
родили морски тътени.
Битка постоянна между суша и вода.
И уморените очи на гларус
увредил трайно своите крила.
Накуцващ за последно
в стесняващи се кръгове
към епицентровете на смъртта -
единствена реалност.
Едно имагинерно съмване.
Забързан ще оставиш
вградена сянката си
във дъга от хоризонта
на предстоящата съдба,
укрила се зад гърбицата
на прииждащото пладне...
Стрелата на деня
безмилостно в окото ще попадне.
Ще го рани и белег ще остави.
Завоите на пътя отброявай
и хълмовете (във смълчана равнина)
последица от неизтекла давност
на трусовете.
Отдалечаващата се далечност -
това е порив.
Забрана пак да се завърнеш
към своя първороден бряг...
И малките неща
в настъпващия мрак
ще ти изглеждат по-големи.
Ще минеш втори път
по същите пътеки.
И по онова,
което си отрекъл някога
ще разбереш,
че днес посоката ти е обратна...
Това е знакът,
че няма никога да минеш трети път.
Разтворилото се очакване
ще се затвори безвъзвратно.
В непроходима смърт!