Постинг
23.09.2015 01:20 -
За кой ли път
Камък по небето хвърляш,
но теб ще удари.
Бумеранги от мисли
главата ти искат...
Трън от полето
по вятър ти маха.
С крива осанка
ти се усмихва.
Пак се прераждаш -
в плевел поникваш.
Мечта задушаваш -
смок се увиваш...
Живота не стигаш.
Времето бърза
не те и поглежда.
Всичко несбъднато
наричаш надежда.
В танца на мълнии
щастие търсиш.
В смерча от чувства
лек се усещаш.
Самотно махало -
сърцето люлееш.
На завет зад вятъра
поляна намираш.
В спомен полягаш,
насред полъх
умираш.
но теб ще удари.
Бумеранги от мисли
главата ти искат...
Трън от полето
по вятър ти маха.
С крива осанка
ти се усмихва.
Пак се прераждаш -
в плевел поникваш.
Мечта задушаваш -
смок се увиваш...
Живота не стигаш.
Времето бърза
не те и поглежда.
Всичко несбъднато
наричаш надежда.
В танца на мълнии
щастие търсиш.
В смерча от чувства
лек се усещаш.
Самотно махало -
сърцето люлееш.
На завет зад вятъра
поляна намираш.
В спомен полягаш,
насред полъх
умираш.
Търсене