Прочетен: 6547 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2019 01:08
Човешкият ум е нещо безусловно доказано. Той е остър до степен на извратеност и това не подлежи на съмнение. Накъдето и да обърнем взор към панорамите на съвременната цивилизация, ние виждаме ясни доказателства за остроумието на ума /да ми бъде простена тази игра на думи/. Цялата техника на съвременността, даряваща ни все повече и повече със способности, сравними с тези на Хари Потър, подкрепя тезата за просперитета на ума. Бурното развитие на науките, в частност на кралицата от тях - математиката, също затвърждава това убеждение. Ние все повече се доверяваме на плодовете на ума - на неговото могъщество. Лягайки в апаратите за сканиране, или качвайки се на самолета за полет от Париж до Мелбърн. С помощта на сателитните връзки вече сме в състояние да разговаряме с произволен новозеландски маор, пушейки си цигарата в Синеморец. Това неусетно създава усещане в нас, че едва ли не всичко ни е подвластно. То е особено силно у тези, които разполагат с обилни финансии. И въпреки това победоносно шествие на ума /и парите/, всеки е усещал в себе си, че то води и до една празнота. До една пустота на душата. Сякаш умът е своеобразен наркотик, или по-скоро неговите проявления. Те ни позволяват да се проектираме в нескончаеми холограми в пространства и области, които са трудни за описание дори и от най-развинтената фантазия. Съвременният хомо сапиенс все повече свиква с този наркотик. Пристрастява се все повече към него. Подобно явление започва да ескалира от 80-те години на миналия век, но днес скоростите на такова развитие са направо релативистични. Абстиненцията е пълна. Достатъчно е да се огледаме бегло около нас, за да видим как куцо, кьораво и сакато, държи в рецете си смартфони и мърда с палци по клавиатурите им. Вече даже съвременните Ромео и Жулиета не са класическите влюбени герои на Шекспир. Те почти през цялото време са разделени от своите лични смартфони, затънали в тресавищата на виртуалните пространства. Не им е нужно самоубийството, за да решат нерешимите си проблеми. Отдадени на виртуала, тези Ромео и Жулиета дори престават да се забелязват след първите няколко минути от срещата им.
Датският философ Янсен говори за алчността и похотта на ума, стремящ се към несметно натрупване на знания и съзира в това ясен грях. Блез Паскал, янсенист по убеждение, в знаменитата си книга "Мисли", също размишлява по темата. Той стига дотам, че прекратява всякаква връзка с науката, за да се отдели от разврата на ума, отивайки в манастир, където умира ненавършил 40 години. В наше време така постъпи и геният на математиката - създателят на впечатляващата математическа дисциплина - Алгебрична геометрия, Александър Гротендик. Той скъса завинаги с математиката и се усамоти в Перинеите, доейки крави до края на живота си. Може ли да считаме, че такива, безусловно признати гении, просто са се смахнали и поведението им се дължи на своеобразна лудост. Едва ли. По-скоро е вярно обратното - че такива личности по-рано от другите усещат опасността и се стремят към превенция. В Еклесиаст е казано:
"Който трупа знания множи печал."
Не можем да не признаем, че в това има немалка доза истина. И все пак един Аристотел ни учи, че:
"Образованите превъзхождат необразованите, така както живите превъзхождат мъртвите."
Къде е тогава истината? Да се върнем към Конфуций. Тази истина е в т.нар. "златна среда" - в тънката пропорция! Но прогресът не знае милост към живите. Те са като коне с чулове на главата, за да не виждат бясното си въртене около кладенеца, от който вадят вода и да не се строполят преждевременно мъртви. Ала въпреки, че не виждат този кладенец, те с душите си чувстват, че нещо не е наред. Чувстват, че похотливият ум, който прекомерно се е развил у тях, отдавна е преминал границите на допустимото. Той е като малко и разглезено дете, което тропа с крак и иска от родителите си нови и нови играчки, но си остава ненаситно. Развратеният ум е и като блудна нимфоманка. Той е незадоволим и развращава душата ни, блудствайки и с нея. И в това е вероятно основната причина да стигаме все по-рядко и по-рядко до онова чисто и възвишено състояние, наречено щастие!
Да имаш много силен 6 февруари!
------
Не ни остава нищо друго, освен да бъдем по-малко умни. :)))
Бъди здрав и все така мъдър, Мисана!
Има точно определение за ума, като функция, а също и като място, Това описание не е в науката---защото това е далеч от нея. В религията също го няма---защото тя няма потребност от него. Явява се друг трети вариант---наречен ЛЕТОПИС, колкото и да ви изглежда парадоксално това обяснение. Заблудата, че летописа е някаква историческа обосновка, е друг въпрос.
Знайте, че за всичко има обяснения--за всяка частица присъстваща в развитието и за развитието на хората. Сентенцията на Аристотел---" така, както живите превъзхождат мъртвите"--нима на него не му е било ясно, че---всички са живи, само че в различните реалности. Ама нейсе---сигурно умът му, толкова му е позволил да знае. Когато хората започнат да живеят във реалностите, чрез реалностите---ще разберат и за ума и за всичко, но за сега са в нереалностите.
Говоря за реалностите в множествено число--не съм сгрешила, както и за Летописа. Това не е история...............................
Машините за зомбиране които ни заобикалят отвсякъде са си свършили толкова добре работата, че хората са си изгубили даже спомените, за да са им критерий някакъв за сравнение.
А Нормалните хора все повече се чувстват като извънземни на чужда планета.
От кога живеете така бе хора?
Хайде децата не помнят, защото и в учебниците им даже пише глупости... Но Вие???
Хе, и на мене ми се иска да избягам в някое затънтено кътче с останала естествена природа и да живея както хилядолетия нормалните са го правили... Но дали има останало такова място?
И според мен проблемът е, че човек се е отдалечил от естествения начин на живот. Всичко изкуствено, особено когато става прекалено, както в днешния технологичен свят, води човека именно към празнотата, за която говориш.
Хубаво е човек да има знания, не знанията вредят, а подмяната на Източника.
За мен Бог е Източникът. Когато човек се отдалечи от Него, тогава стават проблемите и както казваш, липсата на щастие.
Ако човек запази детската си жизнерадост и вдъхновение и умението да се радва дори на най-малкото нещо, което го заобикаля, такъв човек може да бъде щастлив.
Защото в представите си понякога изграждаме грандиозни визии за щастие, а то е близо, в малките ежедневни дарове...
Поздрави от мен!
------
Не ни остава нищо друго, освен да бъдем по-малко умни. :)))
Бъди здрав и все така мъдър, Мисана!
Всъщност най-умните индивиди не злоупотребяват с умовете си. Дано това не ги прави да изглеждат глупави в очите на другите.
Има точно определение за ума, като функция, а също и като място, Това описание не е в науката---защото това е далеч от нея. В религията също го няма---защото тя няма потребност от него. Явява се друг трети вариант---наречен ЛЕТОПИС, колкото и да ви изглежда парадоксално това обяснение. Заблудата, че летописа е някаква историческа обосновка, е друг въпрос.
Знайте, че за всичко има обяснения--за всяка частица присъстваща в развитието и за развитието на хората. Сентенцията на Аристотел---" така, както живите превъзхождат мъртвите"--нима на него не му е било ясно, че---всички са живи, само че в различните реалности. Ама нейсе---сигурно умът му, толкова му е позволил да знае. Когато хората започнат да живеят във реалностите, чрез реалностите---ще разберат и за ума и за всичко, но за сега са в нереалностите.
Говоря за реалностите в множествено число--не съм сгрешила, както и за Летописа. Това не е история...............................
Може би под "Летописа" имате предвид акашиевите хроники, а "реалностите" следва да бъдат припознати като ейдосите. Но без съответното терминологично уточняване, трудно ми е да се изкажа по същество по коментара Ви.
Машините за зомбиране които ни заобикалят отвсякъде са си свършили толкова добре работата, че хората са си изгубили даже спомените, за да са им критерий някакъв за сравнение.
А Нормалните хора все повече се чувстват като извънземни на чужда планета.
От кога живеете така бе хора?
Хайде децата не помнят, защото и в учебниците им даже пише глупости... Но Вие???
Хе, и на мене ми се иска да избягам в някое затънтено кътче с останала естествена природа и да живея както хилядолетия нормалните са го правили... Но дали има останало такова място?
Както винаги си конкретен и обобщаващ и в коментарите си. Дълбоко съм трогнат!
Сподели толкова интересни неща. Очарован съм от последния ти разказ, но и този твой коментар ми даде тласък в различни посоки на полето на мисълта. Бъди благословен с перото си!
Прочитайки този коментар, ясно осъзнах, защо никога не съм харесвал павианите. Отговорът е прост - заради червените им задници!
И според мен проблемът е, че човек се е отдалечил от естествения начин на живот. Всичко изкуствено, особено когато става прекалено, както в днешния технологичен свят, води човека именно към празнотата, за която говориш.
Хубаво е човек да има знания, не знанията вредят, а подмяната на Източника.
За мен Бог е Източникът. Когато човек се отдалечи от Него, тогава стават проблемите и както казваш, липсата на щастие.
Ако човек запази детската си жизнерадост и вдъхновение и умението да се радва дори на най-малкото нещо, което го заобикаля, такъв човек може да бъде щастлив.
Защото в представите си понякога изграждаме грандиозни визии за щастие, а то е близо, в малките ежедневни дарове...
Поздрави от мен!
Съгласен съм с теб: "Източникът е Бог!". А всяко отклонение от този източник се нарича грях. В това е тайната на морала.
"Поставяйки себе си над всички, алчният горделивец си въобразява, че всички му се кланят. Другите пък, считайки, го за нещо по-ниско от себе си, не му обръщат никакво внимание." Конфуций
08.02.2019 01:22
"Поставяйки себе си над всички, алчният горделивец си въобразява, че всички му се кланят. Другите пък, считайки, че го за нещо по-ниско от себе си, не му обръщат никакво внимание." Конфуций
Благодаря Ви и приемете поздрав от мен! /най-горе/