Дойде във нашия квартал производител,
на наше сиренце и масълце,
цени прилични, може всеки жител
да си закупи родно от сърце.
Загубих ума и вкуса си спомних
на наша мандра, българския вкус,
и кашкавалчето е наше, Боже:
- Момче, навярно Бог те пусна тук!
Не ща ям аз вече европейско
нито от Брюксел, нито от Париж,
нито от Немско, нито от еврейско,
нито от Турско или от Дръндиш.
И вием се така, една опашка.
И мери точно младото момче.
И ни продава вкусотия страшна,
и ни мирише сякаш на селце.
- Ръце ви златни, - казвам с благодарност.
А той се трогва, пък се сепвам аз
поглеждам - неочаквано в торбата,
той сложил бонус даже малка част.
И моля се, дано е на пазара,
и магазинът да не си смени,
защото си припомняме буквара
на българските хубави храни.
8 октомври 201г., София
Росица КОПУКОВА
08.10.2019 11:54
08.10.2019 16:32
и носеха прясно и кисело мляко, ама истинско - домашно, а не като тези отровни боклуци, които продават по хипермаркетите. Имаше и малки дюкянчета със занаятчийски изделия. После комунистите видяха сметката на всичко това. Дай боже сега да се възродят в масов мащаб хубавите квартални магазинчета и частни производства на храна и други изделия. Поне вече има продукция от мандри, има и частни фурни, произвеждащи качествен хляб, милинки, банички, гевреци, тутманици и пр. Това наистина трябва да се насърчава.