Животът ми напомня къс от глина.
Душата е затворена от нея.
Неспирен е конвейрът на годините

   У някои чугунени и безвъзвратно побелели български глави носталгията по комунизма е много силна. Заслепени от собственото си тесногръдие те му приписват успехи, които според тяхното некомпетентно мнение той е пожънал в България. Най-л...

Сам!
Къде?
Сам!

Пренощувах в очите ти...
съмна...
Пак петелът най-първи пропя.

Иванчо: Тате, какво означава да си комунист?
Бащата: Да разчиташ на Русия да ти направи чекия!

Никой хълм не напомня за стряха.
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.

Живея в спомена за първата ни среща.
Той стана моят първороден дом.
Очите ти ме гледаха горещо.

По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.

Мисия последна -
случаен лъч изтръгнал се от залеза,
побягнал от усмивката на мрака.

Всяко лято пристига с безбройни надежди.
Юни къпе в зелено изящните стройни жита.
Пак сърцето вълните на вятъра кротко съглежда,

Върху крило от сън рисувам с цветен тебешир парченце от любов.
Позна ли я - въздушният ни светъл замък с кулите от облаци...
Юргани пухкави от бял шекер-памук за нас - децата ѝ избраници,

Кое ме плаши -
закъснелите въпроси...
или сините пътеки на едно мълчание?