Постинг
28.03.2021 17:06 -
Припомням - от Елинели
Рядко влизам тук.
Но днес ми попадна едно стихотворение от Елинели,
което много харесвам и искам да си го спомните.
Залисани в проблеми от неестествено естество,
забравяме важните неща......
Сюр романс за третото око Тя беше с три очи - едно антена и две тихи сини. Когато го видя не го оприличи - бе толкова навътре видим. Разказваше и тайните си бавно. Прескачаше назад, напред хронологично. Спестяваше най важното навярно, но от почти случаен се превърна в коренно различен. Потъваше я с поглед, после с бяс посред дуел въображаем с уж съперник, заставаше пред нея блед като Атлас и от сърцето му до струйка нежността бе верна. От нея бликаше да е добра и с устни по раменете му написа стих. Той сякаш милион години в слепота го търси накрая каза нищо не видях. Тя се протегна леко, ежедневно прилично на земята се върти. Във двете тихи сини мигличка не трепна. Откъсна третото око и му го подари. Успя да я засрича с топъл глас. Бе неподготвена за никак не си предсказуем. Попиваше дрезгавината му от вДъх, от страст от някаква умора и от шумен прескачащ пулс на кръв едва сдържана, която би му сторила мехлем не рана. Би шурнала навред и в справедливо превъзходство би втурнала любов във всяка грозна проза ... а той от най далече я четеше в девет рози ... В настръхване цигулково ... до земно... Или пък просто беше свикнала антенно да чува колко удивително безценно е да можеш в думи чувстване да полетиш. Сега той имаше от нея, беше жив и с изразителна категоричност и разказа за себе си през нейните очи. . . . Когато свърши, третото око въздъхна. Във запетайка помежду им се превърна . Застана там подобно свързваща врата, усмихна се невинно и като дете заспа.
Но днес ми попадна едно стихотворение от Елинели,
което много харесвам и искам да си го спомните.
Залисани в проблеми от неестествено естество,
забравяме важните неща......
Сюр романс за третото око Тя беше с три очи - едно антена и две тихи сини. Когато го видя не го оприличи - бе толкова навътре видим. Разказваше и тайните си бавно. Прескачаше назад, напред хронологично. Спестяваше най важното навярно, но от почти случаен се превърна в коренно различен. Потъваше я с поглед, после с бяс посред дуел въображаем с уж съперник, заставаше пред нея блед като Атлас и от сърцето му до струйка нежността бе верна. От нея бликаше да е добра и с устни по раменете му написа стих. Той сякаш милион години в слепота го търси накрая каза нищо не видях. Тя се протегна леко, ежедневно прилично на земята се върти. Във двете тихи сини мигличка не трепна. Откъсна третото око и му го подари. Успя да я засрича с топъл глас. Бе неподготвена за никак не си предсказуем. Попиваше дрезгавината му от вДъх, от страст от някаква умора и от шумен прескачащ пулс на кръв едва сдържана, която би му сторила мехлем не рана. Би шурнала навред и в справедливо превъзходство би втурнала любов във всяка грозна проза ... а той от най далече я четеше в девет рози ... В настръхване цигулково ... до земно... Или пък просто беше свикнала антенно да чува колко удивително безценно е да можеш в думи чувстване да полетиш. Сега той имаше от нея, беше жив и с изразителна категоричност и разказа за себе си през нейните очи. . . . Когато свърши, третото око въздъхна. Във запетайка помежду им се превърна . Застана там подобно свързваща врата, усмихна се невинно и като дете заспа.
Путинските подлоги от Израждане искат да...
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
ДОРИ НА 85 МОГАТ ДА ТИ ОТНЕМАТ ДЕВСТВЕНО...
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
ДОРИ НА 85 МОГАТ ДА ТИ ОТНЕМАТ ДЕВСТВЕНО...