Прочетен: 949 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2018 01:07
Тази случка е от паметната 2007г. Мой познат сподели, че в руския /бивш съветски/ културен център, на ул. Шипка в столицата, е направил изложба от свои снимки, правени в Москва. Покани ме да отида да ги видя в удобно за мен време. Той беше добър фотограф, а и исках да видя Москва през неговите очи. Така че приех поканата и още на следващия ден посетих въпросното място. Държа да отбележа една немаловажна подробност. Маниак съм на тема фенери и затова винаги нося със себе си едно специално фенерче, което ми е подарък от много скъпи хора. Може би то за мен е онова, което е била за Аладин вълшебната лампа. Фотоизложбата се помещаваше на партера. Такива бяха и указанията на приятеля ми. Влязох с решителна крачка и прекрачих прага на въпросната зала, която беше отворена. Вътре бе тъмно, но все пак съзрях по стените фотографии. В помещението нямаше никого освен моя милост. Присегнах се към най-близкия ключ за осветление и го щракнах. Но уви - тъмнината не помръдна. Пробвах и с другите ключове. Ситуацията остана инвариантна. Тогава включих фенерчето и с движение обратно на часовниковата стрелка започнах да обхождам залата, осветявайки с мъждукащата светлинка фотос по фотос. Фотосите бяха разкошни - Кремъл, църкви, красиви сгради и невероятни Московски пейзажи. Може би трикът с фенерчето придаваше допълнителна загадъчност на изложбата и дори мислено благодарих на ръководството на културния център, че е изключило осветлението. Така бе направило немалък принос към романтичната и очарователна атмосфера. Но тъкмо когато стана най-хубаво ме стресна отривист женски глас, принадлежащ на служителка от центъра: Что вы делаете? Почти отскочих назад от стената и от поредния фотос, който очите ми опипваха в сумрака. Почувствах се като дребен крадец, хванат на местопрестъплението. Служителката видимо пеленгова смущението ми, а и вече бе видяла фенерчето. За щастие реших, че честността е най-добрата политика и чистосърдечно й признах, че съм дошъл да разгледам изложбата, но без фенерчето това би било невъзможно, защото ток в залата няма. Тя въздъхна облекчено, а после каза, че ще включи шалтера, за да разгледам изложбата. Ала ме помоли изрично на излизане да й се обадя, за да го изключи отново. Така и стана. Помнех добре как по времената на Брежнев полилеите в залите на този център светеха денонощно, а сега пестяха дори от една крушка. За мен в този миг стана предeлно ясно, че Русия се е оттеглила окончателно от Балканите. Да живеят базите на САЩ и униформите на НАТО. Спете спокойно деца, дори да сънувате фесове!
Английският език е германски
Сем Лаури - Рицарят на облаците
Обградиха ги отвсякъде, но те това сами си го причиниха още по времето на Горбачов и Елцин. Факт е, че върнаха половин Германия на Запада. Нали точно от ГДР се пръкна товарищ Путин. Сега сигурно още щеше да си е там. Русия се разпада като гнила круша в мирни условия. Разлага се отвътре. Запада трябваше да поизчака още 5-6 години и с Русия щеше да е свършено. А сега, чрез яростна конфронтация, мобилизира руснаците - "За мать, за родину". Ще поживеем и ще видим как ще завърши тази затея.
То си беше голям стрес, това което преживях тогава. Не можех да повярвам на очите си, че страна, претендираща за велика сила, може да гаси осветлението като стар и изпаднал в немотия клошар.
През 90-те работех в представителство на немска фирма. Шефът ни изпрати от Берлин генератор, щом у нас наложиха режим на тока. Цяла София потъваше в мрак, а в офиса беше светло.
Всичко е въпрос на приоритет. Просто рублите са били пренасочени към некултурен център:)
Богата страна с беден народ. И сега 25% от руския БВП отива за въоръжаване.
И все "в името на човека".
През 90-те работех в представителство на немска фирма. Шефът ни изпрати от Берлин генератор, щом у нас наложиха режим на тока. Цяла София потъваше в мрак, а в офиса беше светло.
Всичко е въпрос на приоритет. Просто рублите са били пренасочени към некултурен център:)
Богата страна с беден народ. И сега 25% от руския БВП отива за въоръжаване.
И все "в името на човека".
Абсолютно си права, че сигурно парите са отишли за "некултурни цели". Руснаците са свикнали да търпят несгоди. Май втората световна война никога не е свършвала за руския народ.
Весело прекарване на великденските празници ти желая от сърце!