Хубаво би било Борисов и немуподобните да попрочетат малко, колкото и да им е противоприродно, преди да се изказват

На 1 февруари Бойко Борисов отново заклейми във Фейсбук комунистическия режим заради осъдените от Народния съд български политици, народни представители, полицейски началници и различни убийци по време на съпротивителното движение през 1941-1944 г. Той нарече Народния съд нелегитимен, "нито е народен, нито е съд". И, разбира се, цялата вина за присъдите бе стоварена върху комунистите. Освен че цитираха дословно изказването на премиера, телевизиите представиха и собствена информация, която почти се покриваше с премиерския текст.
Препоръчвам на г-н Борисов по-добре да изучи тази част от миналото ни, за да бъде обективен, както подхожда на държавник. Защото първото правителство след 9 септември 1944 г. е отечественофронтовско, съставено от няколко партии, в което министрите от комунистическата партия са само четирима. Министър-председател е Кимон Георгиев от военния кръг "Звено", а негов първи заместник е Никола Петков от БЗНС.
На първото заседание на това отечественофронтовско правителство вицепремиерът Никола Петков (БЗНС) предлага да се създаде Народен съд за виновниците за въвличането на България във Втората световна война - по Закона за съдене и наказание на виновниците за националната катастрофа от 9 декември 1919 г., приет по времето на Александър Стамболийски, който все още не е отменен тогава. Предложението се приема от всички министри. Същото правителство назначава нови регенти на малолетния цар Симеон II, издава решение за създаване на концлагери за политическите противници, предвижда превръщане на България от монархия в република. Това са все предложения на Никола Петков, приети от цялото правителство, в което има само четирима комунисти. То не спира отмъстителните убийства на виновни и набедени за злодейства през 1941-1944 г. Следователно, г-н Борисов трябва да проумее, че Народният съд не е създаден от комунистите и отговорност за него носят всички партии, създали това правителство.
Народният съд е легитимен и народен. Той е учреден с подписаното от същото правителство примирие със САЩ и Великобритания, на които България бе обявила война и която бе победена като съюзник на Хитлер. След това Народният съд получава международно признание и утвърждаване. Съденето на виновниците за въвличането на България в световната война, както и наказанието на престъпниците от другите европейски страни, е решено на 8 август 1945 г. със споразумение в Лондон на четирите Велики сили победителки. Споразумението е утвърдено с Декларация на Общото събрание на ООН (11 декември 1946 г.) и с Женевската конвенция за защита на жертвите от Втората световна война (1949 г.). В тези утвърдителни документи е включен и българският Народен съд.
В процесите у нас са разгледани простъпките на 10 920 души. Осъдени на смърт са 2618 души, но са изпълнени 1046 смъртни присъди, другите подсъдими са пратени в затвор или са оправдани. Това е истината. Г-н Борисов да не търси престиж с неверните си изказвания, защото цялото му семейство е било комунистическо.

Доц. Стоян ВЛАЙКОВ , в. Дума 

Народен съд I-V

Пяна пръска от родните неофашисти, започнат ли темата за Народния съд - декември 1944-април 1945 г. И никакви факти не ги убеждават, че техните идоли не са божи овчици, че победителките във Втората световна война - СССР, САЩ и Великобритания, налагат съденето на фашистките престъпници у нас като условие за съглашението за примирие с България на 28 октомври 1944 г. Те създават и Съюзническа контролна комисия да следи как се изпълняват поставените условия. Този съд не е на БКП, а на всички партии от почти целия политически спектър, които съставят правителство на 9 септември 1944 г. Няма значение за антикомунистите, че и Америка, и Англия, пред които днес те се търкалят от сутрин до вечер, подкрепят Народния съд. А деeцът на днешната ВМРО Александър Сиди, вместо да се покае за избитите от партията му стотици българи и за зверски заклания Стамболийски, атакува преди дни "убийците от Народния съд". И друго не искат да си спомнят господата - че този съд не е първият, че цели четири пъти е създаван такъв преди това. Целта на тези съдилища е била не само да накажат трагично съгрешилите пред народа наши управници, но и да спихнат вулкана на народния гняв, който може да се стовари връз тях. Някой да си спомня, че по същото време е "процесът на шестимата" в Гърция, в който военен трибунал осъжда на смърт гръцки политически държавници заради изгубената война (1919-1922) с Турция? Екзекутирани са на 15 ноември Димитриос Гунарис (министър-председател), Георгиос Балтадзис, Николаос Стратос, Николаос Теотокис, Петрос Протопападакис и ген. Георгиос Хадзианестис (главнокомандващ в Мала Азия).
Първият държавен съд у нас е през 1903 г. Осъдени и набързо амнистирани са министри от правителството на Тодор Иванчов, обвинени в измяна и корупция.
Вторият е през 1911 г. срещу министри от правителствата на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев. Съдът е разпуснат от 15-ото Обикновено Народно събрание, преди да произнесе присъдите си.

борисоф и четене- оксиморон!

Третият, 1919-1923 г., е срещу министри от кабинета на Васил Радославов за току-що трагично завършилите войни. Присъда доживотен затвор получават 6 души - Васил Радославов, Димитър Тончев, Петър Пешев, Христо Попов, Петър Динчев и Добри Петков.
Подготовката за Четвъртия съд започва в началото на 20-те години, замислен е да се нарича Народен. Той е над виновниците за катастрофите, сполетели отечеството ни през второто десетилетие на миналия век. Въпреки че всичко е подготвено, той не започва работа, защото едно от първите неща, което превратаджиите се заемат да свършат след 9 юни, е да го анулират. И още същия месец започват тихомълком освобождаването на нашите властници, почернили България. По всяка вероятност Шестият съд - за сегашното разрушаване на България, също ще е Народен...

Четвъртия държавен съд
След референдума на 1.ХII.1922 г., въпреки протестите на традиционните партии, подкрепяни и от Светия синод, бившите министри са въдворени в Шуменския затвор.
На 22.ХII.1922 г. ВКС одобрява резултатите от референдума, след което става съвсем ясно, че съдебният процес срещу бившите министри е неизбежен.
Два дни след това... задържаните Ал. Малинов, Н. Мушанов, А. Ляпчев, Г. Данаилов, Ст. Костурков и Й. Фаденхехт от Шуменския затвор отправят протест до парламентарната изпитателна комисия, в който изразяват несъгласието си с незаконното си арестуване...
Проектът на комунистите предвижда издадените присъди да са неотменими, като не се уточнява все пак дали осъдените ще имат право на помилване.
След решението на НС за започване процедурата по формирането на Четвъртия държавен съд на 16. министърът на правосъдието Спас Дупаринов посочва осемте коронни съдии, които сами трябва да изберат четирима за състава на Държавния съд. На 19. изборът е проведен. За председател на четвъртия държавен съд е избран П. В. Михов - председател на Софийския окр. съд, а за членове К. Давидов - председател на Хасковския окр. съд, и П. Богоев - председател на Кюстендилския окр. съд.