Последният свидетел на живота
да останеш - 
сам сред тръпката на пълния апокалипсис. 
След всичките човешки същества
(отнесени в небитието)
вълни високи километри
към тебе да прииждат.
Да скриват слънцето
със гриви бяла пяна
под огнените дъждове -
стрели безбройни
на страховития
до нереалност залез. 
Кажи, нима не е красиво 
завесата на този свят да спуснеш 
и мъртвите да ръкопляскат...?
Ужасна тръпка в костите засяда.
Вселената издава странен звук -
една огромна
и издута жаба. 
Да видиш божие творение,
напълно как се сляга.
Руините разсипани
под фантастичен похлупак.
Най-демоничното да тържествува.
Гневът на Другия - отсрещен Бряг - 
възкръснал за присъда гневна. 
Върховен пристъп,
отвеждащ твоята душа
зад всичките химери.
Пространството огънато
в последен  знак, 
мистично влизащ
през очите 
до дъното на крехкото ти аз.
Насладата си заслужава
тояжката от неизвестност.
Не, не мисли, а пожелавай -
дано се сбъдне видението ти докрай. 
Светът ще си отмине,
а ти на своя Хребет -
самотен призрак, 
по пътя си неземен продължаваш...