Огромен, юли ме загърна в синева.

Безкрайността, с тревите си безбройни,

край мене спря и тихо ме прегърна...

и плажовете от седеф с безсънието си.

Понеже синьото надхвърля всяка вяра,

надхвърля бог и догмите църковни,

аз приютявам се във пясъчните замъци

вълшебни.

Магьосници нашепват своите слова

в ушите ми - поникнали антени.

Обичам юли повече от всички богове,

от всички други месеци аз повече го любя -

сърце на лятото и младостта,

която старостта в аванс погубва.

И птиците чертаят морска шир,

вълни зелено-сини я люлеят.

По миди стъпвам с босите нозе

и хоризонтът ангелски, и с ехо пее.

Обичам юли, моят юли син.

В душата няма кой да го отнеме.

Пристига Хелиос с лазур на херувим,

на колесница огнена в безвремието.

Огромно лято - вечен рай -

за мен единствен и по детски чист.

Часовник е брегът от пясъци извезан.

От пясъци извезан и златист!

Ех, юли, юли - 

магичен символ на щастието мое остани.

Вигвам е само детството далечно,

сърцето е самотен алпинист.

https://www.youtube.com/watch?v=MVO1J7ST6ZM