- Не полудяваш ли, приятелю незнаен...?
Тече навярно полицейски час.
Вселената е тремор от забрани
за мен, за теб - за всекиго от нас.
Мастилен мракът вече ни омазва,
просмукан в дъното на нашите души.
Усещам го по-страшен от проказа,
как тихомълком бързо ни руши.
Дори не мога себе си да жаля.
А ти, кажи ми - жалиш ли се ти?
Кипарисите сведени печалят -
ресници на безбройните очи.
Не разполагам с време за отмяна
на екзекуциите в мрачния ни свят.
Към ешафода тръгват, след измяна,
направилите опит за преврат.
- Не полудяваш ли, приятелю незнаен...?
Пак двама сме в невидим кръговрат.
Ще пазиш ли божествената тайна,
щом с нейното отсъствие си по-богат?  

Глупчо, спри с мастурбациите си в коментарното ми поле. С тези треперещи от чикии ръце вземи химикалка и с разкривения си от изпразването почерк се пробвай да напишеш нещо твое. Колкото и безсмислено да се получи /нещо в което ни най-малко не се съмнявам/, поне ще направиш жалък опит да се отърсиш от абстиненцията си към ръкоделието.

Е, к'во още чЕкаш? Няма аз да ти го вра, миризляк?

Текстът провокира размисли за човешкото общество, което потъпква всеки опит за промяна:

"Към ешафода тръгват, след измяна,
направилите опит за преврат."

Харесах!

Продължавай да действаш все в същия дух. Това обяснява напълно интелектуалната ти инфантилност. Явно животът ти се случва само между две самонабивания! Купи си поне само(*)бачка и си направи селфи. После го прати в Нигерия и ще ти излезе късметът.

- Не полудяваш ли, приятелю незнаен...?
Тече навярно полицейски час.
Вселената е в тремор от забрани
за мен, за теб - за всекиго от нас.