Бях на границата между свършека на съня и началото на будността, когато в третото ми око попадна синкав лъч идващ от Сириус. Епифизата ми вибрираше високочестотно и имах чувството, че всеки миг главата ми ще се пръсне, защото започна да се разширява и заприлича на Медисън Скуеър Гардън. Синкавият лъч изтегляше съществото ми от тялото, както спринцовка изтегля кръв от епруветката. В случая кръвта беше изцяло синя и свидетелство за това са очите ми, които бяха спрели да мигат, сякаш затворени в една безкрайно дълга секунда. Секунда равна на вечността. Усетих по един мистичен начин, че вече не съм на Земята. Бях на Сириус, без да мога да си обясня странната и мигновена трансформация, която се извърши с мен. Дори не търсех подобно обяснение, защото усетих мощна емпатийна вълна. Тя бе излъчена от Върховното същество. Същество от Сириус, което не бих могъл да нарека другояче освен Сириусианеца. За него бях прозрачен като кристална малка сфера. Като детска играчка, която той можеше да търкулне с мисъл-вълна, накъдето поиска. Не мога да намеря по-подходящи думи, за да предам странното усещане, което ме обземаше в този миг-вечност. Истински планкеон. Помня само гласа на Сириусианеца, приличащ ми на ехо дошло от всяка точка на космоса. Той проникна в мен и насели съществото ми. Звучеше като:



"Тази задача е непосилна за земляните".

 

Бидейки буквално парализиран, пред мен изникна огромен сферичен екран, на който мигаха букви и знаци. Разбрах, че това са сведения за задачата, която Сириусианеца искаше да сподели с мен. Пред очите ми изплува числото на настоящата година = 2026. После се появи името фон Манголд и странна информация: g(k) означава log(p), когато k е някакво просто число p или негова степен и 0 във всички останали случаи (тук log вероятно означаваше логаритъм взет при основа Неперовото число е). f(n) e сумата на всички g(k), където се сумира по всички цели числа к, които са по-големи или равни на 1 и по-малки или равни на n, но изпълняващи и допълнителното условие, че цялата част на n/k е нечетно число. И тогава точно отдолу, като малък остров върху виолетовия сферичен екран изплува тя:


Задачата на Сириусианеца. Числото

-1+ (1/2)exp(f(2026))  

е сбор от 506 на брой различни помежду си квадрати на ненулеви цели числа. 


Всичко беше толкова реално, дори свръхреално като усещане, докато отново не се озовах в тялото си с мисълта, че exp е всъщност знаменитата функция експонента. Същата тази функция, придобила гражданственост и дала ни основание често да говорим за т.нар. експоненциално нарастване.

Записах на обикновен лист хартия тази задача на Сириусианеца, за да не я забравя в детайлите й, защото като преживяване тя остана нещо незабравимо за мен. Но честно да ви призная не ми изглежда лесна за решаване от човешко същество. А дори и от изкуствения интелект. Може би най интересна е връзката й с настоящата година. Сякаш Сириусианеца е кодирал чрез нея някакво послание за нас - земляните. А вие как мислите, уважаеми читатели?


 

ей, най-после сам си го призна, приятелю.

който се е пенсионирал като теляк у банята и се е навеждал там постоянно, за да вдига сапунчетата след поредното боцкане отзад. С една дума - комуняго-павиан с аленочервен задник от задни прашки!

...изразява послание, че на Сириус живее по-високо развита цивилизация от тази на Земята.

със синя кръв.