Визирам преврата от 9 юни 1923г., чрез който бива отстранено от власт правителството на Александър Стамболийски - един самозабравил се дерибей, създал т.нар. Оранжева гвардия, образувание сходно със СА-щурмоваците на Ернст Рьом в Германия. Същият Рьом, който осигури идването на Хитлер на власт. В този смисъл деветоюнският преврат е силно прогресивен, защото от една страна не позволява създаването на истинска фашистка партия в България, към което се е стремил Стамболийски, а от друга не позволява разрастването на другия не по-малко страшен тумор от фашизма - комунизмът, който също бива поставен под здрав контрол. Силите организирали този успешен преврат и направили голяма услуга на нерешителния цар Борис Трети, са т.нар. Военен съюз, политическата организация Народен сговор /с учредители: проф. Александър Цанков, Александър Греков, Димитър Мишайков, Тодор Кулев и запасните офицери Иван Луков и Кимон Георгиев/, както и ВМРО. Министър-председател след преврата става проф. Александър Цанков - една от най-светлите и решителни фигури на българската история, за съжаление не получила и досега подобаващо признание. Той е роден на 29 юни 1879г. в Оряхово. Следва право в СУ"Св. Климент Охридски" /1901-1904/ и икономика в Мюнхен, Бреслау и Берлин /1904-1907/. В този период той е член на БРСДП, но убеждавайки се в несъстоятелността й я напуска през 1907г. Завръщайки се в България, работи в БНБ и в Министерството на земеделието и търговията. От 1911 до 1923 година преподава икономика в СУ, а от 1920г. става преподавател и в Свободния университет за политически и стопански науки. Професор, академик, български икономист, юрист и политик, Цанков става лидер на партия Демократичен сговор /правоприемница след деветоюнския преврат на Народен сговор/, а впоследствие и на т.нар. Народно социално движение. Цанков е привърженик на управлението със силна ръка. Негова теза е, че: 

„социализмът трябва да стане по необходимост малко буржоазен, а буржоазията, малко социалистическа“.
     
        Александър Цанков е един от малцината български интелектуалци, осъзнали в детайли вредността на комунизма и болшевизма и какво би се случило с България, ако червената чума я превземе. За съжаление предателството на Рузвелт и Чърчил в Ялта, които даряват България на Сталин и съветите, принуждават Цанков да се предаде на американската армия и той е настанен в лагер за чужденци. Американската администрация отказва да предаде Цанков на комунистите и през 1948г. той заминава за Буенос Айрес - Аржентина, където прекарва остатъка от живота си - до смъртта си на 27 юли, 1959г. През 1998г. издателство Прозорец издава посмъртно неговите мемоари под заглавието "България в бурно време":

https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/2190987-balgariya-v-burno-vreme

В тази блестяща книга Александър Цанков прави детайлен анализ на събитията в България. Той описва жалкото поведение на царя, който на 9-ти юни 1923 година е напълно неоткриваем, защото се е укрил като истински страхливец в двореца си в Кричим. Книгата е особено ценна, защото е свидетелство за важни исторически събития. В нея има анализи и пророчества на Александър Цанков за бъдещето на човечеството, които засенчват и изпреварват анализите на Збигнев Бжежински от уникалната му книга "Извън контрол", издадена на български език у нас през 1994г.:

https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/2762412-izvan-kontrol

Много интересна е и визията на Цанков за македонския въпрос, както и за бъдещето на Китай и Русия. Горещо препоръчвам тази книга на всеки, който се интерисува от българската и от световната история! 
     Присъдата на Цанков от Народния съд е отменена с Решение №243 на Върховния съд на РБ, а отнетото му на 16 ноември 1944г. научно звание „академик“ е възстановено посмъртно на 16 октомври 1991г.
     Светла да е паметта на този велик българин и антикомунист!

"Александър цанков е един от малцината български интелектуалци, осъзнали в детайли вредността на комунизма и болшевизма ..."

В момента не се нуждаем от РР, а от Александър Цанков!

Стамболийски провежда прогресивни реформи - конфискува най-хубавите къщи по селата и настанява в тях постоянните присъствия на БЗНС, премахва образователния ценз, започва създаването на нова армия на базата на Оранжевата гвардия - заменя старите офицери с активисти на БЗНС. Много от активистите превъзхождат сериозно старите офицери в алкохолната подготовка. Създава и групи за популяризиране и разясняване на земеделските идеи т.н. сопаджии.

Освен всичко изредено от теб, той става баща на национализацията, в частност обезземлява имащите над 300 дка. По скромното ми мнение е бил един много голям вредител и си е намерил майстора.

Поземлената реформа е била логична - трябвало е да се даде земя на бежанците, да не се допусне формиране на латифундия и да се намали разслоението. При това правителството на Стамболийски полага усилия за развитие на кооперативното дело.

посегателството върху чадстната собственост, Владтепес. Тя /частната собственост/ е свещена и неприкосновена. И не може един грухтящ шопар, какъвто е бил Стамболийски, да си позволи да я отнема.

Благодаря.

" България в бурно време". Той има много, ама аз искам тази.
Благодарности.