Постинг
08.06 00:10 -
ТОТАЛНО
Звездите ще догарят в изкривения от спомените ден
и космосът ще изтече през някоя мъничка дупка в тялото...
Във зиналия вакуум ще развее
отвратителната си усмивка старостта.
Ще прегорят минутите като ненужни жици
и токът в тях ще капе разтопен.
Ще съска вятърът във клетките
поискал -
да е освободен.
Когато отделният индивид умре, за него свършва и целият свят.
Това може да звучи успокоително само за егоистичната натура...
цитирайТова може да звучи успокоително само за егоистичната натура...
zemja написа:
Вакуум!
Когато отделният индивид умре, за него свършва и целият свят.
Това може да звучи успокоително само за егоистичната натура...
Когато отделният индивид умре, за него свършва и целият свят.
Това може да звучи успокоително само за егоистичната натура...
Тук се има предвид не толкова акта на физическата смърт, колкото непосредствено предшестващото я. Космосът изтича вън от остаряващото тяло и то се изпълва с вакуум, продължавайки да е все още живо. Но в този вакуум развява отвратителната си усмивка старостта!
Даже РНК факсините не могат да я унищожат.
цитирай
4.
missana -
Благодаря ти за коментара, Радостина! В стихотворението никъде на става дума
08.06 23:40
08.06 23:40
radostinalassa написа:
Но душата не умира...
Даже РНК факсините не могат да я унищожат.
Даже РНК факсините не могат да я унищожат.
за смърт на душата.
Във зиналия вакуум ще развее
отвратителната си усмивка старостта.
цитирайотвратителната си усмивка старостта.
rosiela написа:
Е-е-е-е-е-е-ех, Младене, рано ни е още!
Във зиналия вакуум ще развее
отвратителната си усмивка старостта.
Във зиналия вакуум ще развее
отвратителната си усмивка старостта.
Търсене
