Това което прозрях в онова далечно време, наречено младост, е, че смисълът от съществуването на човешкия индивид се състои в това той да достигне до такова разбиране за нещата, което е диаметрално противоположно на постиженията на цялото човечество за цялото му историческо развитие. С една дума - смисълът се състои в това този индивид да обори /елиминира, опровергае/ напълно цялото човечество и парадигмите, които това човечество е формулирало от зората на своето съществуване, чак до сега. Може би ще си кажете - този е откачил. Но запомнете от мен едно. Еволюционното движение на човечеството, като цяло, е като при раците - винаги настрани, а не напред. Тази непреодолима девиация от истинния път може да е с фатални последствия за всички нас - дотук оцелелите. На пръв поглед изглежда, че откакто съществува човешкият род той е натрупал огромно количество информация, която не подлежи на овладяване от един индивид, но това е измамно усещане. Цялата тази информация може да бъде редуцирана до няколко съществени ганглиални групи, а те от своя страна да бъдат добре изучени само в рамките на няколко месеца. Следователно огромният информационен масив може да се сведе до обозрим такъв, който при това е напълно опровержим от един сръчен и логично мислещ интелект. Ако искате можете условно да го наречете Мориарти, Холмс или Поаро. Въпрос на предпочитание. Моята цел ще е именно това - да обособя и направя зрими за вас въпросните информационни ганглии, а после заедно ще се опитаме да открием как те могат да бъдат опровергани. Или както е казал родоначалникът на детерминизма Пиер-Симон Лаплас, допълвайки Хераклит:

Един остър и проницателен ум, намиращ се в настоящето, може да узнае всяко минало и всяко бъдеще (дори да е затворен на дъното на кладенец)!

За целта нека най-напред да достигнем до хитиновия скелет на сътвореното от хората още от най-дълбока древност до настоящия исторически момент.

Първоначално да се ориентираме, какво точно принципно е сътворило това човечество от възникването си дотук. Да започнем с древните цивилизации. Безусловно те са оставили образци на строителството, което крие известни тайни за нас. Например пирамидите, Баалбекската веранда, строителството в Андите и още много други. Редица автори са спекулирали тук, основавайки се на неведението ни по този пункт и са виждали ръката на извънземните в това строителство. Например Ерих фон Деникен е един от пионерите в това направление със своите "Спомени от бъдещето". Алън Алфорд с книгата си "Боговете на новото хилядолетие", Робер-Жан Виктор с книгата си "Бог и боговете са били хора", както и Робърт Бовал и Греъм Хенкок със своите мистични бестселъри.  Има, обаче, нещо което веднага бие на очи и елиминира техните опити да включат извънземните. А то е очевидният земен характер на това строителство - груб и недодялан, въпреки перфектното строително изпълнение. Земни са самите сътворени строителни форми. А това прави на пух и прах заключенията на тези търсещи сензация и лесни печалби автори. Това ни води до категоричното заключение, че познанието на древните цивилизации е чисто човешко. И то прилича на хумус, върху който са никнали бъдещите цивилизации. Любопитното е, че в математиката направените открития от тези древни цивилизации са били твърде скромни. Те са успели да решат само уравнението от втора степен, което днес наричаме - квадратно уравнение. Имали са и известни познания по астрономия и смятането с дроби. Именно върху дробите те изградили своите учения за хармония. Това дължим преди всичко на питагорейците. Тяхното наивна визия била, че:

 
Световната хармония са контролира и управлява от дробните числа.

 
/тук горещо ви препоръчвам книгата на забележителния холандски математик Бартел ван дер Варден "Пробуждаща се наука", изд. Наука и изкуство, София, 1968, която прави своеобразен обзор на постиженията на древността/. Да решат кубичното уравнение, обаче, било съвършено непосилно за всички древни. Както вече споменах, древните цивилизации по същество не са стигнали до сериозни математически резултати. Те буквално са се лутали в кръг, като попадналият в мъгла. Еволюционният им принос е чисто количествен, но на ниско качествено ниво.

Ето защо аз наричам тези цивилизации /от зората на съществуването на човечеството до 1500 година от н.е./ - СКАЛАРНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ.

 
Техният исторически  принос за това, което се случва в днешно време е напълно пренебрежим. Собствено, какво толкова забележително събитие се е случило около тази дата /начало и на т.нар. Зрял ренесанс/? Ще ви отговоря по доста неочакван начин, който няма да открите абсолютно никъде:

В тази свещена за човешкия род година е положено началото на т.нар. от мен ВЕКТОРНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

 
Този тип цивилизация се характеризира с ясна траектория на движение напред до степен на голяма целеустременост. Това движение напомня на движението на летяща стрела /вектор/, откъдето проилиза и даденото й от мен име.

Именно този летящ вектор притежавал способността да напусне мъглата, в която се въртели в кръг скаларните цивилизации.

 
Тук имате право на съвършено справедлив въпрос:

Кое откритие е трансформирало хумуса на скаларните цивилизации във векторна цивилизация?

 
Отговорът ми ще ви прозвучи доста странно и неочаквано. Това е най-голямото откритие в историята на човечеството - максимумът на всички възможни човешки открития:

Формулата на гениалния италиански математик от Болоня -  Сципион дел Феро, за решаването на кубичното уравнение *.

 Как точно дел Феро е достигнал до това епохално откритие /през 1505г./ не е известно. Той ревниво го пазел в пълна тайна и чак на смъртния си одър го споделил със своя ученик Антонио Мария Фиори. По-късно формулата на дел Феро била преоткрита от Николо Тарталия и Джироламо Кардано. Последният бил енциклопедична личност от голям калибър. Блестящ математик, лекар, философ и астролог на папата, той предсказал години по-рано точните година, ден и час на смъртта си и умрял в същата година, ден и час. Днес ни е известен също и с т.нар. Карданов вал. Кардано включил великата тайна за решаване на кубичното уравнение в своята книга "Ars Magna" /"Велико изкуство"/, публикувана на латински през 1545г. По тази причина днес формулата за решаването на кубичното уравнение в буквен вид е известна под наименованието формула на Кардано. С нейна помощ ученикът на Кардано - Лодовико Ферари, ловко открил формулата за решаването на уравнението от 4-та степен в буквен вид. А доста по-късно норвежкият математик Нилс Хенрик Абел /1802 - 1829/, доказал, че:

Алгебричните уравнения от 5-та и по-висока от 5-та степен, са нерешими в буквен вид.

 
Огромният принос на Кардано се състоял в това, че той пръв обособил един специален случай при решаването кубичното уравнение - случаят, в който и трите му корена са реални числа. Кардано гениално предусетил за какво точно става въпрос и нарекъл този случай: Casus irreducibilis /Неразложим случай/. Според Кардано това означавало, че въпреки, че и трите корена на уравнението са реални числа, те не могат да бъдат изразени по алгебричен път само с помощта на реални числа. Така той направил най-гениалното откритие на всички времена:

Съществуват реални числа, които не могат да бъдат алгебрично изразени по реален път, а само с помощта на по-висши числа, включващи имагинерности. Това е все едно да твърдим, че има неща от настоящето, които ние по никакъв начин не можем да видим освен с очилата на бъдещето.

Така всъщност били открити феноменалните комплексни числа ** и векторът на ВЕКТОРНАТА ЦВИЛИЗАЦИЯ полетял стремглаво напред!

Едва през 1899г. немският математик Ото Хьолдер дал строго доказателство, че Кардано е прав.

(* Касае се за непълното кубично уравнение x3 + px + q = 0. С негова помощ лесно се решава и пълното:

 x3 + ax2 + bx + c  = 0.

** Числата от вида a + i.b, където a и b са реални числа, а i е символът  √ (-1), днес наричани полето на комплексните числа.)

     
      Както вече споменахме, Кардано дефакто открил една нова числова вселена, неподозирана от древните цивилизации - вселената на комплексните числа. Доста по-късно немският математик Фердинанд Георг Фробениус /1849 - 1917/, в една знаменита своя теорема, успял да докаже, че тази числова вселена е единствена. Това е уникален факт, равносилен на това някой да успее да докаже, че хомо сапиенс е единственият представител на разум във вселената, а планетата Земя няма аналог във всемира. Това дало нова мощ на ВЕКТОРНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Оказало се, че с помощта на тези нови числа се развива нов вид Анализ, при който съществува божествено предопределение. Обектите в него, известни днес като аналитични /или холоморфни/ функции, имат свойството да регенерират от всяка своя безкрайно малка област на определеност до максималната област, в която съществуват. Нещо като холограмно свойство *, гарантиращо тяхната единственост и следователно уникалност. Именно тези функции съставлявали ядрото на т.нар. Комплексен анализ /анализ основаващ се на забелязаните от Кардано комплексни числа/. Този анализ се оказал идеалният математически инструмент за описване свойствата на флуидите, както и на т.нар. консервативни сили **, каквито са например електростатичната сила и гравитацията. Тук сме длъжни да отбележим, че математическата дисциплина Анализ /върху реалните числа/ е открита най-напред от колосите на мисълта Готфрид Лайбниц /1646 - 1716/ и Исак Нютон /1643 - 1727/, назависимо един от друг. Още преди тях в мъглява форма тази идея се срещала най-напред при древногръцкия математик Евдокс /390 пр.н.е. - 337 пр.н.е./, после при Архимед от Сиракуза  /288 прн.е. - 212 пр.н.е./, а впоследствие и при Пиер дьо Ферма /1607 - 1665/ . Но Лайбниц и Нютон я развили и усъвършенствали систематически, откривайки законите, на които се подчиняват безкрайно малките величини /наричани от Нютон - флуксии/  - с които допълнили реалните числа.  Пак те двамата дали и основните правила за смятане с такива величини и така възникнало диференциалното и интегрално смятане. Любопитното е, че Лайбниц, в качеството си на гениален философ, по чисто философски път стигнал до този клон на математиката и изобретил стойностен формализъм за пресмятания в него. В частност тази качествено нова математика дала възможност на Нютон да изведе уравненията на основните физични закони, свързани с движението. Случилото се силно напомня изобретяването на релсовия път от Ричард Тревитик /1771 - 1833/, променил изцяло техническия облик на цивилизацията и довел до т.нар. индустриална революция. Виждаме, че "релсовият път" в математиката е изобретен около 100 години по-рано! Откритието на Кардано дало голям тласък и на Алгебрата. Френският математически гений Еварист Галоа /1811 - 1832/ е живял само 21 години и е починал от рана получена по време на дуел. Още на 16 годишна възраст Галоа прави най-голямото откритие на всички времена в Алгебрата. Мъчейки се да си изясни какви са условията за разрешимост на произволно алгебрично уравнение, Галоа открил т.нар. Теория на групите. Групите са абстрактни множества от обекти с групово асоциативно свойство /наричано операция/, които притежават неутрален елемент и всеки техен елемент има обратен. Галоа бил изключен от висшето учебно заведение, в което учел заради буйния си нрав. Въпреки, че той депозирал /нееднократно/ своето революционно откритие във френската академия на науките, световно известният математик Огюстен Луи Коши /1789 - 1857/, вероятно по причина на завист, изглежда се погрижил ръкописът на Галоа да изчезне безследно. Едно щастливо обстоятелство е, че Галоа имал верен приятел в лицето на Огюст Шевалие. На него умиращият Галоа връчил малка тетрадка, в която със сетни сили, в нощта преди да умре, успял да надраска в скицирана форма откритието си. В крайна сметка именно благодарение на Шевалие и на двама добросъвестни френски учени - Жозеф Лиувил /1809 - 1882/  и Камил Жордан /1838 - 1922/ това непреходно и епохално откритие е оцеляло. Любопитното е, че Галоа бил също страстен революционер и поет. Съхранено е предсмъртното му стихотворение:

"Вечният кипарис
ме прегръща:
по-блед от бледата есен.
Накланям се към гроба."

Теорията на групите играе такава роля в математиката /и вече в много други науки/, каквато в химията играе откритият от Дмитрий Менделеев Периодичен закон и съответстващата му Таблица на химичните елементи.

(* Цитираното холограмно свойство се състои в това, че на колкото и мънички парченца да нарежем една холограма, то всяко едно от тях ще съхранява изображението от изходната холограма.

** Характерно за консервативните сили е, че когато един заряд се премества по някаква траетория в силово поле под тяхно действие от точка А до точка B, работата извършена от заряда не зависи от траеторията. В частност, ако траеторията е затворена крива, то работа не се извършва!)

Може би ви направи впечатление, че досега засегнах неща свързани предимно с науката, сякаш пренебрегвайки изкуството. Ще ми се да мотивирам това свое пренебрежение. Някога един уважаван от мен човек обичаше да повтаря:

Изкуството е хитростта на едни да живеят за сметка на глупостта на други.

 
Той имаше предвид уродливото съвременно изкуство. Например картини като тези на художника Джаксън Полок - една от главните фигури на абстрактния експресионизъм. 

 
Изкуството е съществувало още от дълбока древност. Първоначално то е играело ролята на шифровано писмо, независимо дали се касае за рисунки или скулптури - елементи на храмове. Например ако се взрете в статуетки на Шива и на пръстовите позиции на хилядоръкия, при необходимата доза компетентност вие ще можете да "прочетете" удивителни неща за неговия танц и послания. Така стои въпросът и с даоското изкуство и живопис. Дори и с африканското изкуство и статуетки.  Същото касае и цивилизациите на толтеките, маите и ацтеките. Днес единици имат културата да дешифрират подобно визуално писмо. Едва древните гърци се опитали да скъсат с това направление и сякаш екстрахирали изкуството от реалността. Наистина техните постижения са невероятни. Достатъчно е да ви припомня за скулптора Фидий, а също и за Праксител, равни на които днес просто не може да има. Разбира се Микеланджело сякаш възкресява древногръцкото и римско скулптурно изкуство, показвайки силата на ренесанса, а Роден дава надеждата, че може би най-хубавото от него ще оцелее. Но на тази надежда не й е съдено да просъществува дълго. Залезът на скулптурата е окончателен факт и в днешно време тя се е превърнала изцяло в символ на уродливостта, нещо, което не успя да преодолее, въпреки несъмнения си талант дори и един Хенри Мур.

         С живописта, макар и по-усложнено, нещата стоят аналогично. Забелязва се пълен духовен упадък. Да не говорим пък за непоправимото израждане на музиката. Можем да приемем тезата, че изкуството се е развило самостоятелно, за да задоволи естетическия глад на човешката душа. Първоначално то е вървяло по стъпките на познанието и в този смисъл е било носител на позитивизъм. Знаем, че славните времена на философията се свързват с т.нар. натурфилософия на древните гърци, които са успели по чисто умозрително-логически път да открият съществуването на микросвета и например да предскажат атомите, а даже и някои елементарни частици. По онова време Изтокът също има своите мастити философи, достигнали до диалектиката преди Хераклит и поднесли я във форма, в която не е могъл да я облече дори Хегел. Затова в многотомното си съчинение "История на философията" той ги набеждава в наивност, сякаш за да омаловажи огромния им принос. Философията от онези славни времена може да се разглежда като локомотив, както за изкуството, така и за науката. Но постепенно познанието за земните неща се поизчерпи като главни направления и се пренасочи в детайлите. Както правилно отбелязва Кенет Кларк в своето знаменито произведение "Цивилизацията", намираме се пред прага на необозримия космос, за когото не знаем почти нищичко, но се поизмъкнахме от земните си пелени. В това именно той вижда причината за глобалния упадък и израждане на изкуството. Ако трябва да бъда докрай откровен - каквото и да се случи със съвременното изкуство, дори то да бъде напълно заличено от някакъв фактор Х, то това изкуство никак няма да ми липсва. Дори имам чувството, че ако то изчезне ще се почувствам значително по-добре и ще задишам с по-голяма лекота. Защото това изкуство извърши нещо феноменално. То обори само себе си и ми спести логическия труд аз да извърша това. Нещо което науката не ми спести.

        Днес все по-плътно се доближаваме до онова, което наричат музика на сферите. Става дума за общуване между слънца и планети, а вероятно и между галактики и метагалактики, което се осъществява с помощта на грандиозна музика. Музика каквато не са успели да напишат дори титаните на това изкуство - Бах, Моцарт, Бетховен и пр. По-точно ще е, ако кажем, че тяхната музика, сравнена с тази на сферите, е като подрънкване на празни консерви по паважа, подмятани от силен вятър. Може би Бах е направил опит за първа и похвална, но доста неточна апроксимация на тази космическа музика. Тъй като съм я слушал, мога само да кажа, че след това са необходими часове, за да дойдеш на себе си. Все едно си излязъл извън тялото си и никак не ти се завръща обратно в него. Аз съм убеден, че тази небесна музика не е само музика сама по себе си. Тя е висш синтез с една надхармония, както съм убеден, че същото е валидно и за голямата поезия. Защото докосването до този свят на най-високи естетически ценности от Естетическото силово поле би могло да превърне човека от обикновена твар в Магьосник.
 

Сега, когато с вас постигнахме своего рода консенсус по това, че изкуството в еволюционен план се е изродило в нещо без всякакво бъдеще и следователно може да бъде разглеждано единствено като мерило за деградация, имаме моралното право да го третираме като нещо пренебрежимо малко, или казано на чисто математически език то е оприличимо на множество с мярка нула. По тази причина повече не следва да се връщаме към него, освен с чувство на отвращение!

       Следва да признаем, че ако въобще можем да говорим за цивилизация, тя в най-голяма степен се дължи на техническите изобретения на няколко светли гения. Те са изиграли ролята на своеобразни Прометеевци в историята, а на един от тях -  Томас Алва Едисон, дължим честта да живеем не само на светло, но и буквално да се къпем в потоци от електрическа светлина. Но да караме по-полека и поред. Може смело да се каже, че изобретените от Ричард Тревитик през 1801г. парен локомотив и релсов път са положили облика на техническата цивилизация. Затова той може да бъде поставен наравно с най-големите гении на човечеството. В дълбока древност един китайски император счел интелигенцията за абсолютно ненужна и подобно на Ленин и Сталин, а впоследствие на Кампучийските лидери Пол Пот и Йенг Сари, ликвидирал цялата интелигенция, като я издавил в клозетите. Запазил, обаче, всички инженери, защото не ги причислявал към нея . Очевидно този император е имал все пак здраво чувство за реалност!

      През 1879г. Едисон приключва успешно изпитанието на електрическата крушка с нажежаема жичка - откритие с епохално значение, измъкнало завинаги човешкия род от ерата на тъмнината. Трябва да отбележим, че светът е бил в много голяма степен подготвен за подобно откритие, защото на 17 октомври 1831г.  британският учен - самоук Майкъл Фарадей открива явлението електромагнитна самоиндукция - при въртене на проводник в магнитно поле в него протича електричество. На тази база са създадени огромни ротори с много намотки.  И днес, благодарение на това откритие, стотици хиляди градове светят като факли в тъмните и страховити нощи. Впоследствие Никола Тесла /1856 - 1943/ доразвива учението за електромагнитната индукция и стига до революционни идеи за предаване на енергия със скок през пространството. Идеите на Тесла стигат до вакуума, като несметен източник на енергия, но той твърде много е изпреварил своето време и не му било позволено да ги реализира. Днес свръхсекретни центрове на могъщи държави работят над тях във връзка с т.нар. торсионни полета, на които се възлагат големи надежди. След Фарадей, шотландският теоретичен физик Джеймс Кларк Максуел - считан за един от най-големите физици на всички времена /и поставян от някои специалисти над Айнщайн/, доказва единната природа на електричество и магнетизъм, вписвайки тези две сили като две лица на проявление на едно и също физично поле, наречено електромагнитно поле, носител на което са вълни-частици, наречени електромагнитни вълни. Максуел успял да изведе математическите уравнения на това поле и публикувал резултатите си през 1873г. в своя труд озаглавен "Трактат за електричеството и магнетизма". Оттук нататък физиците се размечтали да открият всички възможни полета. Било забелязано полето на т.нар. електрослаби взаимодействия,  частен случай на проявление на което се оказало електромагнитното поле на Максуел. Това ново голямо теоретично откритие направили независимо един от друг пакистанският теоретичен физик Абдул Салам /1926 - 1996/, американският физик Стивън Уайнбърг /роден 1933г./ - автор на нашумялата научнопопулярна книга "Първите три минути след сътворението" /издадена и на български език/и американският физик Шелдън Глашоу /роден 1932г., като Уайнбърг и Глашоу са съученици от природоматематическата гимназия в Бронкс. През 1979г. и на тримата е връчена нобелова награда за това тяхно небивало постижение. По-късно по експериментален път били регистрирани т.нар. w-бозон и z-бозон - материалните презентатори на полето. Апетитът нараства с яденето и физиците понечили да присъединят към полето на електрослабите взаимодействия и т.нар. силни взаимодействия - силите удържащи нуклеоните в атомните ядра, частен случай от които са т.нар. ядрени сили. Поискали да присъединят към всичко това и гравитацията и така да получат т.нар. Единно поле. Тази претенциозна програма те нарекли Великото обединение. В това отношение колосални усилия положил в Принстън Алберт Айнщайн, съвместно с поляка Леополд Инфелд. Но резултат не бил постигнат. Единната теория на полето и до днес си остава утопия. Да не забравяме, че цялата съвременна физика сякаш умишлено не забелязва феномен, който следва да бъде наречен Естетическо силово поле - поле, което се грижи да поддържа хармония, ред и красота в природата. То е зримо за очите ни чрез проявленията на природата и изглежда много малковероятно да не съществува. За него, обаче, не е написан нито ред от водещите физици, а неговите уравнения все още не са намерени!