Вихрушките от атоми край мене,
провиждани от Тит Лукреций Кар,
ме водят само към едно безвремие,
в което Сатана е господар...  

Божествени Исусе, днес спаси ме!
Отлъчих се от своята душа.
Превърнат в блудната овца се скитам,
осъден в себе си да съгреша.  

Дълбоко в мен си, Господи любими,
светилникът единствен сред тъма.
Ти - пламъчето в тази вечна зима,
от вълчи сенки - кълн виделина.  

И дай ми вяра по вода да ходя,
та в стадото да се завърна пак.
Моретата безбройни ще пребродя,
преобразил се в бродника-моряк.  

Синапеното зрънце търся още -
за мене руно златно на Язон.
Все дирех го в светите мощи,
но никога на Твоя небосклон.  

А то е там - на хоризонта зноен,
изгарящ девствените ми недра.
Кълбото огнено в стихиите поройни,
с което мигом ще се преродя.  

Захвърлил своята лернейска кожа,
ще бъда Теб, Исусе съкровен!
Чело положил в Твоето подножие,
в Христос ще бъда жив и възкресен!