Постинг
28.05 11:40 -
КАЖИ МИ, ВЕТРЕ
Кажи ми, ветре, що е самота?
Аз зная, че си винаги самотен.
Докосваш всяко кътче на света,
но пак оставаш си съвсем сиротен.
С камшик пришпорил яростни вълни,
на гребените им неистово пътуваш.
Завърнал се от непознатите земи,
в пространството-килия ти лудуваш.
И в риза усмирителна от тишина
изгубваш сетната надежда за утеха.
Подобно вълк дошъл от мрачина
и воя си превърнал в лунно ехо.
Кажи ми ветре, що е самота,
защото като теб презирам всичко лесно.
Пълзя по ледена стена към гибелта,
закърмен с наркотика на отвесното.
Кажи ми ветре, що е самота,
защото като теб презирам всичко лесно.
Пълзя по ледена стена към гибелта,
закърмен с наркотика на отвесното.
цитирайзащото като теб презирам всичко лесно.
Пълзя по ледена стена към гибелта,
закърмен с наркотика на отвесното.
Който избере равния път, попада сред множеството.
Който избере отвесната скала, пълзи по нея самотен.
Внушително сранение с Вятъра си постигнал, Поете!
цитирайКойто избере отвесната скала, пълзи по нея самотен.
Внушително сранение с Вятъра си постигнал, Поете!
rosiela написа:
Настръхнах. Но последните два стиха не ги приемам за тебе. Рано е.
Кажи ми ветре, що е самота,
защото като теб презирам всичко лесно.
Пълзя по ледена стена към гибелта,
закърмен с наркотика на отвесното.
Кажи ми ветре, що е самота,
защото като теб презирам всичко лесно.
Пълзя по ледена стена към гибелта,
закърмен с наркотика на отвесното.
zemja написа:
"...презирам всичко лесно"!
Който избере равния път, попада сред множеството.
Който избере отвесната скала, пълзи по нея самотен.
Внушително сранение с Вятъра си постигнал, Поете!
Който избере равния път, попада сред множеството.
Който избере отвесната скала, пълзи по нея самотен.
Внушително сранение с Вятъра си постигнал, Поете!
Търсене
