В полето на мечтите никне време

и с плевелите бързо избуява.

Издига се нагоре като Хребет. -

Стена с цвета на вечната забрава.



Стена на скръб и сълзи нечовешки.

Стена на вкопчените в нея катерачи. -

Пълзящи милиарди буболечки

преди да падне сянката на Здрача.

 

Навярно така изглеждат хората по Земята – буболечки, пълзящи към своите мечти
по стръмната скала на скръб и сълзи.
Метафоричен стил и зашеметяваща образност спират дъха ми, Мисана.
Поздравления!

Разтърсва.

Наистина точно това е посланието на стиха - нищожните буболечки-хора, които се суетят и си въобразяват, че са нещо, докато не ги прегази валяка на здрача. Но това прегазване е наложително. То е позитивно действие на несъизмерима с тях сила, която очиства природата от тяхното нищожество и непотребност.