Понякога влечугите летят
от спомените древни вдъхновени.
Да вейне вятър ще се преродят
от мезозоя доощастливени.  

От толкова влечуги в този век
небето натежа и се задръсти.
И просто няма място за човек
да палне свещ, дори да се прекръсти.  

А странно ръсна огън от война -
по кожата на червеи  полази.
Гробове изпълзяха, знамена
замрежиха припадащия залез.  

Политнаха от птиците пера,
затулиха всевиждащия космос.
Замръзна в лотос звездната река.
Вулкан изригна купол от въпроси.  

Да бъдеш или да не бъдеш? - Знам
от сто лета навярно е банално.
Търкулна се клишето в земен храм,
в олтара се напасна идеално.  

Отвсякъде се стръкнаха треви,
озелениха мъртво настояще.
Наметнато с воали от мълви,
всемамещо и призрачно блестящо.  

...И изпълзя последнещният ден
от тъмната бърлога лъч причакал.
Оглозга го и в пира прероден
на бъдещето стана надзирател.