Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна.

Дуварите високи още скриват
дървото вишнево и чудната кайсия.
Магьосница е паметта и мълчаливо
ме връща в детството със приказна магия.

И все по-често него обитавам,
а нощем призракът на миналото литва.
Лети над сънищата стръмни и пристава
на някой миг вълшебен, там поникнал.

Животът е неземната поляна
на шепа спомени, по чудо оцелели.
Вървиш, но спъваш се във нещо уж забравено
и възкресяваш мъртвия му скелет...

Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна!