Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
родена в изолатора, наричан "Тайна".

Камшиците на хиляди въпроси
шрапнелно удрят смуглата ми кожа:
Какво ли бъдещето хребетно ни носи
под валяка на своето подножие?!

Заклевам се пред тогите на ветровете,
че само ти си търсения Смисъл,
мъниче мое - ангелът след ледовете,
сковали най-възвишените мисли.

...И нека се издигнем към звездите,
обгърнати от светлия поток на Рая,
ще бъда сал върху флуида на мечтите -
Кон-Тики, за да стигнем до Безкрая...