Какво ми даде стройното ти тяло

или душата твоя - мъничко мънисто...?

Да, обожавам ги - пленен от тях изцяло,

затворен в стаята на есента, любов

                                                 прелиствам.

Прелиствам миналото зъзнещо от спомен

за сериала отредил стандартни роли.

Наметнал го с жилетка от неволи,

крещя в ухото му последно свое сбогом...

Провирам поглед през резето на безкрая,

зад рамото оставил свят нетраен.

Тъй често с любовта играх на сляпа баба,

че оттогава съм неоткриваем.