Защото много, много те обичам,

живея само в твоята прегръдка.

"Щастлив съм!" - с онемели устни сричам,

отпивам спомена за теб на малки глътки.

Ефирна си. Невинна. Даже плаха.

Светът е част от твоята осанка.

И в миг смалявам се неволно до хлапака,

превърнат в роб на крехката ти сянка.

Вселена - зла орисница, не искам,

а девствен бряг единствено за двама.

Вълни от прилив нежно да ни плискат,

прегърнати на този фон измамен!