Молитвата е твоя аксиома.

Разнищен си от злите богове.

Спасението никне в друга зона

и ражда плод в далечни светове.

Откриваш се в случайна малка птичка,

трохичка диреща на мръсния перваз.

Нищожна е и толкова самичка,

изгубила за вопъл даже глас.

Вселената - величествена сграда,

издига се - един могъщ затвор.

Галактики са твоята ограда,

отвъд не стига немощния взор.

И само гняв в сърцето се надига,

че парий си презрян на този свят,

че с песен мъничката чучулига

отхвърля хипотезата, че си богат.

Едничък център в грижите мизерни,

захвърляш вече собственото аз.

Денят-предател носи те към бездни,

лишени от любовния захлас.

Очите търсят в мъртвата пустиня

последната си падаща звезда.

С желанията странно се размина

и не остави тя спасителна следа.