Тъмни серпентини върху квадратите на пространството
оставя времето
и бягащото ехо...
цикли -
водовъртежи на тъмните води в каналите
(половината от тебе е отнесена - половината и от душата, и от тялото)
 ... В предверията пустота -
галерии подземни за плъхове
след покаянието на прокажените...
Сводовете ниски, в които пипнешком
се плиска мисълта
удавена от своите въпроси...
Моретата обречени
превърнати на локви
 ... съмнения дълбаещи във черепа на Лудия
(ръце на лудите посегнали да изядат главата Му)
 ... И втората половина на деня -
несъвършена,
превъртаща ключа в ключалката на здрача
 ... агонията на мечтите
във мрежата на най-жестокия Рибар...
и слънцето! -
самотен фар в безкрайността,
заснел изострилите се от втренчване черти

пред мрака.

 ... Звездите със игли небесни,
пробождащи тела-антени
в невралгични точки...

И нервни тръпки - концентрични кръгове -
дъхът на нещо невидимо
сред студа на космоса...!

Усетих, че агонията на мечтите е по-мъчителна от агонията на умращото тяло.
Това трябв да се преживее, за да се опише така докосващо!
Не го пожелавам никому!

Може би защото самата ти си изключителна поетеса.

Държа ме твърде дълго. Не исках да го описвам с думи, като уж освобождаване от него, словестно излъчено. Пробвах, но имаше обратен ефект - засилих преживяването, което ме владееше ,където и да съм. Да, слънцето беше безкрайно далечно. Фарът забулен в тъмни мъгли. Аз - неспасяемо изгубена...
Тази твоя образност ме порази. Визуализирах я - до най- малкия детаил и струва ми се, не само си припомних моите агонии на мечтите, но и съпреживях твоите.
А преди, сама се издърпах за ушите и преудолях. Как се преудолява агония, само агонизиращия знае. И ти ще преудолееш. Нали сме барони, т. е от сой./ Тук се усмихни! Задължително!/.
Ама и твоята мисъл е изумителна! Как обвиваш квадрати със серпентини?! Ръбовете на квадрата болезнено ще режат серпентината, забързана нагоре, подсказвайки, че там без връх е скучно плато, без възВИСШЕности за стремежите на душата. И на пук на нямането на копнеещите визвишености , няма да хукваме надолу я, при плъховете, изгризващи всичко свято. Няма! Премоделираме квадрата и променяме коордиатите му в космичното многомерно пространство, правим го връх, над олимпийски, където живеят най-добрите богове. И тръгваме към тях - по светла серпентина... Хайде! Не се мотай!