Блогът на missana :: НЕИСТОВ ХРЕБЕТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.03 01:39 - НЕИСТОВ ХРЕБЕТ

Автор: missana Категория: Поезия

Прочетен: 641 Коментари: 6 Гласове:

Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна
тишината.
Търкулната на хиляди
парчета
стърчеше от ъглите
на земята.
И само страшен вятър
ме догонваше...
Изгубен бях в грамадното
пространство.
Навеждах тялото си
да не падне
и чувствах синевата
да угасва.
...Вървях зареян в този
вакуум,
насочен със гърба си
срещу мене...
И малък лъч проникнал
в паметта ми
остана оцветен
като надежда.

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Следващ постинг

Предишен постинг

АГОНИЯТА НА МЕЧТИТЕ

НА ФИНЛАНДСКО-КИТАЙСКАТА ГРАНИЦА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО

Коментари

1. zemja - "Изгубен бях"!
11.03 06:14

Звучи като неистов вик за помощ сред хаоса от убийствена тишина и страшен вятър!
Но стига само една искрица светлина, съхранена в паметта, за да се възроди Надеждата...
Философия и образност !

цитирай

2. emelika - О, знае слънцето!
11.03 08:47

Съзира пътя на малките слънца, който никак не е лесен. Затова прониква в паметта им с лъч. Слети с него ще засветят!

цитирай

3. missana - Благодаря, Земя! Стихотворението е писано по мое лично преживяване.
11.03 09:39

zemja написа:

"Изгубен бях"!
Звучи като неистов вик за помощ сред хаоса от убийствена тишина и страшен вятър!
Но стига само една искрица светлина, съхранена в паметта, за да се възроди Надеждата...
Философия и образност !

И беше точно както ти казваш!

цитирай

4. missana - Благодаря, Емелика! Много поетична формулировка даде.
11.03 09:40

emelika написа:

О, знае слънцето!
Съзира пътя на малките слънца, който никак не е лесен. Затова прониква в паметта им с лъч. Слети с него ще засветят!

цитирай

5. rosiela - Младене,
14.03 15:44

страхотно е.

цитирай

6. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
14.03 18:21

rosiela написа:

Младене,
страхотно е.