В Прокрустовото ложе на мечтите
живея своя несънуван сън,
под облаци изплакали очите,
набръчкани от ветровете вън.
И музика неистова ме носи
със залп от Йерихонските тръби.
Възнася Хамлетовите въпроси
в небето седмо тънка струйка дим.
Самотен с ближните стълпотворени,
прелиствам бъдещия календар.
И в него датите са огненочервени,
за да изтлея в техния пожар!

с подути от злоупотреба задни части, който няма и милиграм мозък. Бях го предупредил да не онанира в коментарното ми поле, но той не ме послуша. Словесните му мастурбации в собственото му коментарно поле са неизбежни, защото с изтръпналите си и треперещи от *икиите ръце той не може да напише нито един смислен ред.

Предадено толкова образно, сякаш наистина се случва пред очите ти!
Дълбоко мисловната личност винаги ще живее с Хамлетовите въпроси
и ще изгаря в пламтящите дати на бъдещето!
Бъди, Мисана!

огромно браво. Впечатлих се.

пързулват подчертани перспективи от мислените линии на пътищата утре, събрани в точката убежна, дори на незначителна отметка.