Този въпрос е смислен, защото сме непрестанни свидетели как религиозни фанатици узурпират понятието вяра. Не по-малко смислен е и въпросът дали вярата се редуцира единствено до религиозни доктрини. Изобщо - съвместими ли са вярата и доктринерството? За един мислещ човек е пределно ясно, че всяка религия представлява една специфична парадигма, в чийто обков винаги попада своеобразна тълпа, понякога дори тълпа съставена от интелектуалци. Има нещо изконно противоречиво в това да си мислим, че тълпата може да достигне до нещо толкова висше като обективната изначална истина, на която изцяло се осланя всяка вяра. Да си въобразяваме подобно нещо, означава да достигнем до непреодолим парадокс. Нали точно в името на това се появи Иисус от Назарет, за да ни накара да престанем да се кланяме на идоли и кумири /заповед фигурираща и в самата библия/. Той смело отрица синагогигите, заедно с книжниците и фарисеите, и ни даде нагледната идея за това що е вяра чрез прословутото синапено зърно. Но много бързо бе предаден от собствените си последователи, а после същите съградиха новите храмове, които, погледнати безпристрастно, отново се явяват обиталища на идолопоклонничество. Не и решително - не! Вярата не присъства на сборища. Тя не е и никога не е била, както и никога няма да бъде резултат от груповщина. Мисълта вярата да бъде свързана с масовка е сама по себе си кощунствена. Спомням си, че навремето попаднах на следната дефиниция на понятието вяра: "Вярата е висш контрол над въображението". Да си призная честно, колкото и сериозен да беше мислителят, който оповести тази дефиниция, нещо ме караше да си прехапвам скрито устните, за да не се разсмея. Защото въображението е последното нещо, което се нуждае от контрол. То е по същността си Безконтролно и Безподобно.
    Не всеки е способен да вярва априори. По-скоро е вярно, че вярващите са хора със специфична дарба, а всички останали са атеисти, част от които са т.нар. ритуално вярващи. Такива ритуално вярващи съставляват електората на всяка една религия. Те изпълняват определени обряди: ходят в църкви и джамии, кръстят се или пък се молят с подвити крака, палят свещи и отправят заучени наизуст молитви. Ала от всичко това те не стават по-вярващи. Бих казал, че не стават дори и вярващи. Тези хора сами по себе си се чувстват слаби, ала обединени в подобни групи се изпълват от едно особено чувство, заместило празнотата в тях, което те бъркат с вяра. Чувството на съпричастността към мравуняка! Но ако те наистина имаха и милиграм вяра, то както казва Иисус, щяха да кажат на планината да се премести и тя тутакси би ги послушала. И точно тук стигаме до същината на вярата. А тя се състои в това, че истинската вяра одухотворява, а не се се измерва с постоянно четене и зазубряне на цитати от свещени книги или с фанатично следване на написаното в тях. Да вярваш истински, това означава да одухотворяваш, а следователно и да възкресяваш. Не случайно Иисус възкресяваше мъртви, както стори това с Лазар и с други преди него. Това означава, че за вярващия няма нищо мъртво. Не е мъртъв дори и камъкът, в който той се препъва. Всичко е живо и оживява с огромна скорост. Целият свят и вселена са просто огромни живи същества. Живи са молекули, атоми и елементарни частици. Живи и мислещи. Живи и на свой ред - вярващи! И техните вери могат да бъдат съединени от вярващия. Но колцина са тези, които са способни на подобна вяра. Именно в това се крие тайната на вярата. Истински вярващият не е никога сам, защото той става център на Живота, който го обгражда отвсякъде и го дарява с любов. Ако дълбоко се замислим над това основно свойство на вярата, ние ще осъзнаем, че да вярваш означава да се слееш като духовност със Светия Дух. Без него реализацията на вярата е немислима. Погледнато чисто опростенчески, Светият Дух е като някакво поле изпълващо вселената, за да й предаде свойството живот. Това поле е вид дъх, който дарява глината с живот и създава човека дори и от пръстта. Да усещаш това поле означава да станеш негова антена - да го оставиш да те разклати невидимо и да ти даде своя божествен начален тласък. Без този тласък всеки един от нас представлява само един буден мъртвец. А за такива Иисус каза: "Оставете мъртвите да приберат своите мъртъвци!"