Човешкото невежество винаги е будело у мен едва прикрита усмивка. За него още от най-дълбока древност са се произнасяли авторитетни философи. Те говорят за "авидя" - особена форма на невежество, за която можем да формулираме:  

"Нещастието е невежество! Невежеството е нещастие!"  

Абсолютно несъвместимо е невежеството с претенциите за талант, защото талантът и невежеството живеят на различни планети! Затова е особено тъжно да наблюдаваме съвременната физика, затънала докрай в авидя. Тя се мъчи да облече в кръпките си вечно младото тяло на вселената. В нея се шири култ към непримиримите Теория на относителността и Квантова механика. С това се нарушава една от основните Божии заповеди - тази да не си съграждаме кумири. Възникналото дълбоко и непримиримо противоречие, се дължи разбира се на култ към личността на Алберт Айнщайн - бащата на Специалната и Обща Теория на относителността, от една страна, а от друга към бащите на Квантовата механика в лицето на т.нар. Копенхагенска школа и Индетерминизма на Вернер Хайзенберг, слязъл от плът и кръв чрез неговия знаменит Принцип на неопределеността. Наблюдателното всевиждащо око на радиотелескопа Хъбл, наложи на сцената на съвременната физика т.нар. Теория за големия взрив -   вселената е рожба на взрив произтекъл от сингулярност -

първоначално СЪСТОЯНИЕ на свръхсиметрия (свръхтемпература, свръхналягане и свръхплътност на веществото), преди която няма пространство и време    и следователно само Бог лежи зад този изначален хоризонт на събитията.

Сякаш вселената е спяла вечен зимен сън в свръхмасивна хралупа - черна дупка, пробудена внезапно от взрива. След него започва хиперинфлацията на Алън Гът и избълваното свръхгорещо вещество започва бързо да изстива, а спадът в температурата ражда асиметрия и като резултат формите, разбягващи се във всички посоки по линейни директриси - разбягването на галактиките, отчетено чрез т.нар. Доплеров ефект (отместване на дължината на вълната към червения край на спектъра). Този сценарий се съгласуваше добре с пресказаното от физика Фридман разширение на вселената и не подлежеше на съмнение.Но изглеждащата на пръв поглед стройна теория, никак не беше в състояние да отговори на някои наистина тревожни въпроси. Например как и къде е изчезнало антивеществото, за което нобеловия лауреат Бруно Понтекорво твърдеше, че съществуват космически материци от антиматерия? Уви, нямаше и помен от такава. Подобен въпрос беше и този за антигравитацията. Това наложи съвременната физика да зачести в прибягването до спекулации, за да спасява неспасяемото. Така неусетно възникна съмнението, че нещо с Теорията за големия взрив не е наред. Но никой не смееше да извика на глас:  

Царят е гол!  

Ала ето, че най-после и това вече е сторено:    

https://www.vesti.bg/lyubopitno/golemiiat-vzriv-mozhe-da-ne-e-nachaloto-na-vsichko-predpolaga-nova-teoriia-6230252    

и съвременната физика наистина заприлича на напълно озлочестена девица. Но истината никога не се бои да шества гола и озлочестена. Само лъжата се увива в скъпи дрехи, за да прикрие грозното си тяло. 

Мисана, колкото и да е сложно, ти си успял да обясниш, че има нова теория за възникването на вселената; че тя не е рожба на Големия взрив, както се твъдеше
досега.

Почитания!

„ всъщност изобщо не разбираме началото.“ Носейки близначността в себе си, мисленето ми за вселената е като да се мисля за фермион, отскачащ извън полезрението на мисълта ми.