Човекът беше просто психопат,
със самочувствие, че много силно пише.
Не бе прочел ни редче за Пилат,
Варава разпна до Христос излишно.

Но неграмотен - махмурлия изветрял, 
роди навремето поредния си бисер -
на клада бил Коперник изгорял,
Джордано Бруно стигнал до амнистия.

Редеше стари стихоплетни щампи -
от миналия век - шестдесетте,
заварчикът огрян от нощна лампа,
с претенция за най-велик поет.

Велик е той с поредната бутилка,
замляскал я с пресъхнала уста,
мечтаещ за несбъдната кобилка,
с ръка изтръпнала порочно от страстта.

Съвсем наскоро написал във фейса, че ще раздава Нобелиада по бездарие нашият заварчик.
Ако е пренесъл от Крушовица 1 милион доларови въшки в София, може. Щото иначе няма с какво да награждава.
Ха-ха-ха-ха.....
Да допълним портрета поетичен!

Хората вече са разбрали, че от него и заварчик не става. Заварчик е само прозвище за обозначаване на неговата "дарба", хиперплазирала, уви, дори и извън поезията. И така се стига до напълно деградиращото: жалък, по-жалък, най-жалък...заварчик!!! От друга страна поне може да претендира за най-добър поет сред заварчиците.

Дано посветеният не прочете тези редове!
Но нека се бичуват подобни самозванци.
Поздравления, Мисана!

Правилното изказване трябва да е: Дано на посветения не бъдат прочетени тези редове!

Защото имам дълбоки съмнения дали посветеният се е научил да чете.

Всъщност Земя намери най-точното определение за случая - "самозванец"!!!