Беше сън.

Беше вчера.

Нашето вчера.

Спусна се  лъч.

Ти и аз,

Аз и ти,

се оплетохме

в тънка спирала...

Северно име

на северен плаж.

Беше миг.

Беше знак

скътал вечност...

Твоят северен дъх,

в юга скрит,

преглътна

сърцето ми.

Залюля ни

на люлка

от равенство,

тъй далечни

зад мъртви стени,

с неизречени

погледи

в несподелили се

още очи.

Анонимни,

безвучни -

само вятър от мисли,

се докосвахме

Ти и аз,

Аз и ти -

чисто и свято,

без умисъл.

Няма по-красиво

от това,

че узнах,

че те има.

Беше слънцето

в Ин.

Беше

късче живот

в непобедимата

зима.