Миниран си със себе си навярно

в живота монотонен, без следи.

Две точки свързваш само по случайност

чрез почерка си непростимо крив.

Не случи на любов, а на раздели -

рекорд постави, за да си стоик.

И на Персей с летящите сандали

за ходещите стана по-велик.

Амбиция отвътре те изгаря -

да полетиш над синия безкрай.

Да хвърлиш поглед зад онази вяра,

която надживява всеки край.

Сега не си на "ти" с живота.

На "вие" сте все още със смъртта.

И значи време е да вдигнеш котва

и да разпънеш всичките платна.

Последното ти плаване започва.

Навлизаш в пролива си от мечти.

Отвеждащ към небе - бездънна пропаст,

осеяна със шамандури от звезди...