Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01 22:14 - Пътешественикът сред звездите
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 658 Коментари: 9 Гласове:
5

Последна промяна: 18.01 22:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Във центъра на Ипсилон Колар си -
звездата двойна с "бе" във свойто име.
И синя светлина от мощен квазар
те следва неотлъчно по петите...
Беззъба черна дупка паст раззинва -
ще ви погълне или ще отмине?
Звездите греят със зловещ отблясък
и ронят прах от току-що кремирани...
Космическото пътешествие е странно
Тунели черни космосът отваря. -
Бездънни пропасти в пространството,
където
надава вик предсмъртен всяка вяра.
Герой на Данте - ти сега пътуваш -
със мисия в отсечката последна.
За тебе Адът не е под Земята,
а в края на безкрайната вселена...



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemja - Един звезден стих!
19.01 00:26
Този пътешественик сред звездите е сравнен с героя на Данте ("Ад") , който върви през тъмния лес на човешките заблуди и пороци, устремен към Върха - идеалът за душевен мир и благоденствие. И Адът, през който първо трябва да премине, не е под земята, а "в края на безкрайната вселена".
Аксиморонът на финала внушава съмнение в успеха на това фантастично пътешествие.
Намерил си подходяща образна изява на своята философска идея, Мисана!
цитирай
2. emelika - Към края на безкрайната вселена устремен
19.01 00:32
запращаш ада в безкрайно двупосочната осмица на микро-макро пътешествие. Кръговете му разпъват се в спирала, да пропълзят по тях заключените по етажите на кулата дълбока. А там, където в центъра на кръг девети от бълбукащата черна магма изригва мощен лъч светлинен – шанса на душите тъмни за него здраво да се хванат, спасени от обреченост на тор вселенски, осмислени за прегрешенията си човешки.
Вселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!
цитирай
3. rosiela - Подкрепям изцяло.
19.01 08:51
zemja написа:
Този пътешественик сред звездите е сравнен с героя на Данте ("Ад") , който върви през тъмния лес на човешките заблуди и пороци, устремен към Върха - идеалът за душевен мир и благоденствие. И Адът, през който първо трябва да премине, не е под земята, а "в края на безкрайната вселена".
Аксиморонът на финала внушава съмнение в успеха на това фантастично пътешествие.
Намерил си подходяща образна изява на своята философска идея, Мисана!

цитирай
4. rosiela - Страхотен коментар.
19.01 08:51
emelika написа:
запращаш ада в безкрайно двупосочната осмица на микро-макро пътешествие. Кръговете му разпъват се в спирала, да пропълзят по тях заключените по етажите на кулата дълбока. А там, където в центъра на кръг девети от бълбукащата черна магма изригва мощен лъч светлинен – шанса на душите тъмни за него здраво да се хванат, спасени от обреченост на тор вселенски, осмислени за прегрешенията си човешки.
Вселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!

цитирай
5. missana - Благодаря ти за дълбокия коментар, Земя! Весела неделя!
19.01 12:39
zemja написа:
Страхотен коментар.
Този пътешественик сред звездите е сравнен с героя на Данте ("Ад") , който върви през тъмния лес на човешките заблуди и пороци, устремен към Върха - идеалът за душевен мир и благоденствие. И Адът, през който първо трябва да премине, не е под земята, а "в края на безкрайната вселена".
Аксиморонът на финала внушава съмнение в успеха на това фантастично пътешествие.
Намерил си подходяща образна изява на своята философска идея, Мисана!

цитирай
6. missana - Благодаря, Емелика за толкова позитивния и живописен коментар!
19.01 12:45
emelika написа:
Към края на безкрайната вселена устремен
запращаш ада в безкрайно двупосочната осмица на микро-макро пътешествие. Кръговете му разпъват се в спирала, да пропълзят по тях заключените по етажите на кулата дълбока. А там, където в центъра на кръг девети от бълбукащата черна магма изригва мощен лъч светлинен – шанса на душите тъмни за него здраво да се хванат, спасени от обреченост на тор вселенски, осмислени за прегрешенията си човешки.
Вселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!


Казано е:

"Звездите греят със зловещ отблясък и ронят прах от току-що кремирани..."

Това означава, че самите звезди са своеобразни крематориуми. Прахът от кремираните безброй същества се рее в пространството...!
цитирай
7. missana - Наистина коментарът на Емелика е страхотен. На Земя също! Сърдечно ти благодаря, Роси!
19.01 12:46
rosiela написа:
Страхотен коментар.
emelika написа:
запращаш ада в безкрайно двупосочната осмица на микро-макро пътешествие. Кръговете му разпъват се в спирала, да пропълзят по тях заключените по етажите на кулата дълбока. А там, където в центъра на кръг девети от бълбукащата черна магма изригва мощен лъч светлинен – шанса на душите тъмни за него здраво да се хванат, спасени от обреченост на тор вселенски, осмислени за прегрешенията си човешки.
Вселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!


цитирай
8. emelika - В задъхани минути
20.01 20:10
препускам през думите. Вече е навик. Съюзи, предлози и техни подобни убягвят понякога. Сега едно пропуснато "от" ми е подменило смисъла. Прости ми, Мисана за припряността. Смалявам се виновно. Не че съм голяма. Ще се постарая да забавя темпото и чета по-внимателно. Но, признавам – не обещавам. Е, поне се успокоих, че не кремираш светлината. Бях готова да ти се разсърдя. Затова приеми с прошката и една искрена, голяма усмивка. Твой ред е да се усмихнеш!
цитирай
9. missana - Прави ти чест, Емелика, тази корекция! Не бих дръзнал да кремирам светлината.
21.01 01:58
emelika написа:
В задъхани минути
препускам през думите. Вече е навик. Съюзи, предлози и техни подобни убягвят понякога. Сега едно пропуснато "от" ми е подменило смисъла. Прости ми, Мисана за припряността. Смалявам се виновно. Не че съм голяма. Ще се постарая да забавя темпото и чета по-внимателно. Но, признавам – не обещавам. Е, поне се успокоих, че не кремираш светлината. Бях готова да ти се разсърдя. Затова приеми с прошката и една искрена, голяма усмивка. Твой ред е да се усмихнеш!


Мисля, че дори Хитлер и Сталин не биха извършили нещо подобно. Да имаш много успешна седмица! Поздрав за теб:

https://www.youtube/watch?v=baUQugAHhU0
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5775649
Постинги: 3257
Коментари: 20733
Гласове: 3480
Архив
Календар
«  Февруари, 2025  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728