Постинг
18.01 22:14 -
Пътешественикът сред звездите
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 658 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 18.01 22:16

Прочетен: 658 Коментари: 9 Гласове:
5
Последна промяна: 18.01 22:16


Във центъра на Ипсилон Колар си -
звездата двойна с "бе" във свойто име.
И синя светлина от мощен квазар
те следва неотлъчно по петите...
Беззъба черна дупка паст раззинва -
ще ви погълне или ще отмине?
Звездите греят със зловещ отблясък
и ронят прах от току-що кремирани...
Космическото пътешествие е странно
Тунели черни космосът отваря. -
Бездънни пропасти в пространството,
където
надава вик предсмъртен всяка вяра.
Герой на Данте - ти сега пътуваш -
със мисия в отсечката последна.
За тебе Адът не е под Земята,
а в края на безкрайната вселена...
звездата двойна с "бе" във свойто име.
И синя светлина от мощен квазар
те следва неотлъчно по петите...
Беззъба черна дупка паст раззинва -
ще ви погълне или ще отмине?
Звездите греят със зловещ отблясък
и ронят прах от току-що кремирани...
Космическото пътешествие е странно
Тунели черни космосът отваря. -
Бездънни пропасти в пространството,
където
надава вик предсмъртен всяка вяра.
Герой на Данте - ти сега пътуваш -
със мисия в отсечката последна.
За тебе Адът не е под Земята,
а в края на безкрайната вселена...
Този пътешественик сред звездите е сравнен с героя на Данте ("Ад") , който върви през тъмния лес на човешките заблуди и пороци, устремен към Върха - идеалът за душевен мир и благоденствие. И Адът, през който първо трябва да премине, не е под земята, а "в края на безкрайната вселена".
Аксиморонът на финала внушава съмнение в успеха на това фантастично пътешествие.
Намерил си подходяща образна изява на своята философска идея, Мисана!
цитирайАксиморонът на финала внушава съмнение в успеха на това фантастично пътешествие.
Намерил си подходяща образна изява на своята философска идея, Мисана!
запращаш ада в безкрайно двупосочната осмица на микро-макро пътешествие. Кръговете му разпъват се в спирала, да пропълзят по тях заключените по етажите на кулата дълбока. А там, където в центъра на кръг девети от бълбукащата черна магма изригва мощен лъч светлинен – шанса на душите тъмни за него здраво да се хванат, спасени от обреченост на тор вселенски, осмислени за прегрешенията си човешки.
Вселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!
цитирайВселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!
zemja написа:
Този пътешественик сред звездите е сравнен с героя на Данте ("Ад") , който върви през тъмния лес на човешките заблуди и пороци, устремен към Върха - идеалът за душевен мир и благоденствие. И Адът, през който първо трябва да премине, не е под земята, а "в края на безкрайната вселена".
Аксиморонът на финала внушава съмнение в успеха на това фантастично пътешествие.
Намерил си подходяща образна изява на своята философска идея, Мисана!
Аксиморонът на финала внушава съмнение в успеха на това фантастично пътешествие.
Намерил си подходяща образна изява на своята философска идея, Мисана!
emelika написа:
запращаш ада в безкрайно двупосочната осмица на микро-макро пътешествие. Кръговете му разпъват се в спирала, да пропълзят по тях заключените по етажите на кулата дълбока. А там, където в центъра на кръг девети от бълбукащата черна магма изригва мощен лъч светлинен – шанса на душите тъмни за него здраво да се хванат, спасени от обреченост на тор вселенски, осмислени за прегрешенията си човешки.
Вселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!
Вселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!
zemja написа:
Страхотен коментар.
Този пътешественик сред звездите е сравнен с героя на Данте ("Ад") , който върви през тъмния лес на човешките заблуди и пороци, устремен към Върха - идеалът за душевен мир и благоденствие. И Адът, през който първо трябва да премине, не е под земята, а "в края на безкрайната вселена".
Аксиморонът на финала внушава съмнение в успеха на това фантастично пътешествие.
Намерил си подходяща образна изява на своята философска идея, Мисана!
Този пътешественик сред звездите е сравнен с героя на Данте ("Ад") , който върви през тъмния лес на човешките заблуди и пороци, устремен към Върха - идеалът за душевен мир и благоденствие. И Адът, през който първо трябва да премине, не е под земята, а "в края на безкрайната вселена".
Аксиморонът на финала внушава съмнение в успеха на това фантастично пътешествие.
Намерил си подходяща образна изява на своята философска идея, Мисана!
emelika написа:
Към края на безкрайната вселена устремен
запращаш ада в безкрайно двупосочната осмица на микро-макро пътешествие. Кръговете му разпъват се в спирала, да пропълзят по тях заключените по етажите на кулата дълбока. А там, където в центъра на кръг девети от бълбукащата черна магма изригва мощен лъч светлинен – шанса на душите тъмни за него здраво да се хванат, спасени от обреченост на тор вселенски, осмислени за прегрешенията си човешки.
Вселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!
запращаш ада в безкрайно двупосочната осмица на микро-макро пътешествие. Кръговете му разпъват се в спирала, да пропълзят по тях заключените по етажите на кулата дълбока. А там, където в центъра на кръг девети от бълбукащата черна магма изригва мощен лъч светлинен – шанса на душите тъмни за него здраво да се хванат, спасени от обреченост на тор вселенски, осмислени за прегрешенията си човешки.
Вселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!
Казано е:
"Звездите греят със зловещ отблясък и ронят прах от току-що кремирани..."
Това означава, че самите звезди са своеобразни крематориуми. Прахът от кремираните безброй същества се рее в пространството...!
7.
missana -
Наистина коментарът на Емелика е страхотен. На Земя също! Сърдечно ти благодаря, Роси!
19.01 12:46
19.01 12:46
rosiela написа:
Страхотен коментар.
emelika написа:
запращаш ада в безкрайно двупосочната осмица на микро-макро пътешествие. Кръговете му разпъват се в спирала, да пропълзят по тях заключените по етажите на кулата дълбока. А там, където в центъра на кръг девети от бълбукащата черна магма изригва мощен лъч светлинен – шанса на душите тъмни за него здраво да се хванат, спасени от обреченост на тор вселенски, осмислени за прегрешенията си човешки.
Вселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!
Вселената като невъобразим, но организъм жив, за всяка своя клетчица се грижи по начин за разума ни недостъпен, ограничен от рамките на земните лимити. И не плаши се от тъмните тунели по които преминаваш – това са само раздути мозъчни неврони по принципите херметични за подобие. Приеми пътуванията си космични като дете, жадуващо чудатости с които да се забавлява и си лети без страх от черни дупки, били пък те и тройни. Дори и да се случи, представи си ,че си в търбуха на голямата библейска риба и си енергия, която няма как да се изгуби. Ще дойде миг и рибата ще те изплюе. А до тогава пък поспи, сънувай, сили набери за нови приключения. Да бъде приключение животът на земята и този сред звездите! Създай си го! Умът ти може! Какво ти пречи? Имаш мисъл със скорост надсветлинна. Създай си светове, които ти прилягат. И камъкът на алхимиците е в тебе. Разбуди го. Да не стои в забвение. Не разбирам точно как кремираш светлината и още повече защо го правиш. Тежките, дори и рицарски доспехи на страдание самовменено хич не подхождат на пътешественик космически. Ще трябва да проучиш модата вселенска. А тя диктува се с усмивка!
препускам през думите. Вече е навик. Съюзи, предлози и техни подобни убягвят понякога. Сега едно пропуснато "от" ми е подменило смисъла. Прости ми, Мисана за припряността. Смалявам се виновно. Не че съм голяма. Ще се постарая да забавя темпото и чета по-внимателно. Но, признавам – не обещавам. Е, поне се успокоих, че не кремираш светлината. Бях готова да ти се разсърдя. Затова приеми с прошката и една искрена, голяма усмивка. Твой ред е да се усмихнеш!
цитирай
9.
missana -
Прави ти чест, Емелика, тази корекция! Не бих дръзнал да кремирам светлината.
21.01 01:58
21.01 01:58
emelika написа:
В задъхани минути
препускам през думите. Вече е навик. Съюзи, предлози и техни подобни убягвят понякога. Сега едно пропуснато "от" ми е подменило смисъла. Прости ми, Мисана за припряността. Смалявам се виновно. Не че съм голяма. Ще се постарая да забавя темпото и чета по-внимателно. Но, признавам – не обещавам. Е, поне се успокоих, че не кремираш светлината. Бях готова да ти се разсърдя. Затова приеми с прошката и една искрена, голяма усмивка. Твой ред е да се усмихнеш!
препускам през думите. Вече е навик. Съюзи, предлози и техни подобни убягвят понякога. Сега едно пропуснато "от" ми е подменило смисъла. Прости ми, Мисана за припряността. Смалявам се виновно. Не че съм голяма. Ще се постарая да забавя темпото и чета по-внимателно. Но, признавам – не обещавам. Е, поне се успокоих, че не кремираш светлината. Бях готова да ти се разсърдя. Затова приеми с прошката и една искрена, голяма усмивка. Твой ред е да се усмихнеш!
Мисля, че дори Хитлер и Сталин не биха извършили нещо подобно. Да имаш много успешна седмица! Поздрав за теб:
https://www.youtube/watch?v=baUQugAHhU0