Прочетен: 2362 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 21.10.2024 23:12
Гледам, тече някакъв конкурс в eдин сайт под надслов "Човекът е човек, когато е на път!". Та взех, че си припомних, как още в юношеската ми възраст се тръбеше, че това била една знаменита мисъл на Пеньо Пенев. Бог да го прости Пеньо - голям поет е той. И доказателство за това са двете му стихотворения "Тъжна неделя" и "Елегия" /"Пътеката е извървяна"/. Но по въпроса за авторството на прословутата му мисъл имам известни опасения, че не е пръв. Основания за това ми дава един известен стих на знаменития поет от Плеядата Жоашен дю Беле:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%BE%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D1%8E_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5
Все пак човекът твори в житейския интервал 1522 - 1560 години. А бай Пеньо е роден чак през 1930 година, т.е. около 400 години по-късно.
Та ето какво е натворил Жоашен дю Беле (вж. https://chitanka.info/text/21828) в стихотворението си, озаглавено "Да дириш Рим във Рим" в превод от знаменития покоен български преводач Пенчо Симов:
Да дириш Рим във Рим пристигнал си, човече,
и нищичко от Рим във Рим не виждаш ти.
Старинните дворци, които посети,
и арки — туй е Рим, а друго няма вече.
Погледай: беше той достигнал тъй далече,
че цялата земя владееше почти,
но времето накрай и него укроти
и гордостта му в куп развалини се свлече.
Единствен само Рим е паметник на Рим
и Рим в борбата с Рим е пак непобедим.
Виж Тибър, който в бяг към морски бряг отива,
е тук като преди. Така върви светът:
което е под ключ, от времето загива,
ала ще устои, което е на път.
Умишлено съм дал в bold финалът на стихотворението, за да го сравните с мисълта на Пеньо Пенев и да прецените, кой е първооткривателят на въпросната мисъл.
„Човекът е човек, когато е на път, жената е жена, когато я е...“
„Човекът е човек, когато е на път, жената е жена, когато я ентусиазират“
много интересен материал.
Нека се знае истината. Много уважавам Пеньо Пенев като поет, но като мислител, особено в случая, е бил изпреварен с цели 4 века!
Истините се преоткриват от всяко поколение.
И "няма нищо ново под слънцето"!
23.10.2024 04:30
Не винаги съвпадението на мисли е заемка.
Истините се преоткриват от всяко поколение.
И "няма нищо ново под слънцето"!
Пеньо Пенев е стигнал напълно самостоятелно до същото заключение. Не го обвинявам за нищо!
Имаше и една поема, приписвана на него Слабаците в училище, които не можеха да запомнят стихотворение, я знаеха наузуст?
Но авторът на стиховете може да бъде обвинен в расизъм и в незачитане на жената за човек? Така е, нали?
Иначе, в родопски град имаше ресторант, в който запивал с компания П. П. Знаех го като ученик още и по- късно, само заради това, се отбивах в него
За последен път , в демокрацията, отскочих от една командировка там
И попаднах на щур пир, достоен за перото му, с пищови и танци на маса!
Не ме интересуваха, гледах мач!
По едно време леко ме бутат по гърба Зам началник на полицията, дава ми телефон да се обадя, ако имам проблем
Нарочно го направи, да видят и да не ме закачат!
ПП -хайде холан, от поезия става проза! И еманципират не върви Що се отнася до ентусиазъм и най- мързеливата и заспала жена го притежава в някаква форма....
Не знам доколко е автор на тези стихове?
Имаше и една поема, приписвана на него Слабаците в училище, които не можеха да запомнят стихотворение, я знаеха наузуст?
Но авторът на стиховете може да бъде обвинен в расизъм и в незачитане на жената за човек? Така е, нали?
Иначе, в родопски град имаше ресторант, в който запивал с компания П. П. Знаех го като ученик още и по- късно, само заради това, се отбивах в него
За последен път , в демокрацията, отскочих от една командировка там
И попаднах на щур пир, достоен за перото му, с пищови и танци на маса!
Не ме интересуваха, гледах мач!
По едно време леко ме бутат по гърба Зам началник на полицията, дава ми телефон да се обадя, ако имам проблем
Нарочно го направи, да видят и да не ме закачат!
ПП -хайде холан, от поезия става проза! И еманципират не върви Що се отнася до ентусиазъм и най- мързеливата и заспала жена го притежава в някаква форма....
Стихотворенията "Тъжна неделя" и "Елегия" са 2 стихотворения на Пеньо Пенев, които рязко контрастират с цялото му останало творчество. В "Тъжна неделя" силен е единствено последният куплет:
"Няма истина, няма лъжа -
тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа -
тишина, самота и студено."
Но той е предостатъчен, за да разбера, че авторът му е голям поет. Все пак си мисля, че автор на тези стихове е Пеньо. Затова винаги съм уважавал поета, който той е. Мир на праха му!
