Кое е по-достойно за душата -

да си доволстващо животно

или недоволният

човек...?

Живо куче

или мъртъв лъв...?

Заяк с щръкнал пенис

или магарето с течаща лига от уста

и с увисналия "прът"...?

Все това е.

Животът отминава -

експрес край малка гара.

А ти оставаш по-самотен на перона.

...Очакват ли те,

или пък очакваш...

Какво значение

щом знаците

те подминават -

километражни камъни

в очите ти засядат,

подобно рибешките кости

в гърло.

...Така се каляваше стоманата...

Щурци запяват

по сипея на времето...

Докосват струни

треморните пръсти.

Възхвали ронят враговете ти,

а ноктите ти капят - восък разтопен...

Пера на бивша птица

в казана за варене.

И никне утрешният ден -

неясен и последен тумор

от скенера пропуснат...

втренчен в теб

с око на рентген.

Съвземи се.

Достойнство под аренда

ако трябва наеми,

но пей на трети глас

(пред арията на смъртта)

със лакримозата на Моцарт.