Високото небе надвесва мислите

и пропастта е бъдещата гара...

Опитвам се над него да летя,

с криле да те отнасям към олтара,

Единствена любов от сбъднат сън,

посипана с пера от волни птици,

по-скъпа от божествения звън

на ангелите в светлите зеници.

Сега бъди мой верен силует

и Евридика в царството на Хадес,

през черната усмивка да летим

на космоса и звездните пожари...

Аз зная онзи райски кът

зад тъмните галактики останал.

В кръвта записан с тайнствения път

на руните от времена прастари.

И помня извора на живата вода,

в която двамата ще оживеем

отвъд прегръдката на гибелта,

забравили рефлекса да стареем...

https://www.youtube.com/watch?v=nM4f7DdnKE0