Две съседки - Пена и Мара, силно се недолюбвали. Не пропускали случай да спорят апокалиптично за най-различни неща. Веднъж дяволът минавал покрай тях и чул, че с ожесточение произнасят името му. Приближил се съвсем и попитал:

Дами, във връзка с какво споменавате дявола?

Пена му рекла: Господине, аз твърдя, че злото е абсолютно и че съществува дявол, а Мара отказва да признае това. Тя смята, че няма такова животно и че доброто и злото са относителни категории.

Дяволът се усмихнал тайнствено и казал: И двете сте прави! После извадил от пазвата си нещо, което напомняло на платинен, много тънък сърп и в миг отрязал с него главата на Мара, пъхайки я в джоба си, който изведнъж страшно се уголемил. След това отминал слисаната Пена, буквално изчезвайки в нещо като синкава мъгла. Зашеметената от случката жена постояла известно време като гръмната, пък после изрекла на глас: Май това беше самият дявол. На косъм се разминах със смъртта. Ама той можел и добро да прави...