Постинг
10.08 23:09 -
ДА ПИЕШ ОТ ЛЕТА
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 304 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 10.08 23:11
Прочетен: 304 Коментари: 8 Гласове:
4
Последна промяна: 10.08 23:11
На Емелика
Изкачваше се към билото на странна планина. Върхове от морени увенчаваха това било. Някакъв древен инстинкт го караше да се стреми нагоре. Изминал бе половината път, но вместо да се умори усещаше нарастваща свежест и сила. Постепенно излезе от гористата зона и навлезе в оголеното билно пространство. Сякаш вече се намираше на границата между два свята безкрайно различни един от друг. Вече не изпитваше любопитство, а следваше някакъв древен инстинкт. И тогава внезапно ги видя. Бяха малки бели пушечета, които сякаш излизаха изпод морените и като коси на незнайно същество се извиваха нагоре. Бели мъгли пълзящи към върховете над това било. Колкото повече се приближаваше към тях, толкова повече го обземаше чувството за дежавю. Най-после навлезе между пипалата, протягащи се към него. Тогава тревожно чувство го заблъска в гърдите. Беше чел неведнъж за реката на забравата - Лета, но никога не му бе и минавало през ум, че Лета може би съществува не в течно, а в друго агрегатно състояние - в това на белите пушечета. Осъзнавайки тази неочаквана истина, той се наведе над една плоска морена, вгледа се в повърхносгта й, все едно се вглеждаше в древно лице и застина в състояние на медитативна индиферентност. Но точно тогава го обзе чувство на странна безтегловност. Изгуби усещане за тегло, изгуби усещане за тяло...и се превърна в малко бяло пушече. Чувство на невероятна лекота го изпълни и усещането, че се издига щастлив към върховете над билото. И в този миг паметта го напусна. Беше пил от Лета.
Изкачваше се към билото на странна планина. Върхове от морени увенчаваха това било. Някакъв древен инстинкт го караше да се стреми нагоре. Изминал бе половината път, но вместо да се умори усещаше нарастваща свежест и сила. Постепенно излезе от гористата зона и навлезе в оголеното билно пространство. Сякаш вече се намираше на границата между два свята безкрайно различни един от друг. Вече не изпитваше любопитство, а следваше някакъв древен инстинкт. И тогава внезапно ги видя. Бяха малки бели пушечета, които сякаш излизаха изпод морените и като коси на незнайно същество се извиваха нагоре. Бели мъгли пълзящи към върховете над това било. Колкото повече се приближаваше към тях, толкова повече го обземаше чувството за дежавю. Най-после навлезе между пипалата, протягащи се към него. Тогава тревожно чувство го заблъска в гърдите. Беше чел неведнъж за реката на забравата - Лета, но никога не му бе и минавало през ум, че Лета може би съществува не в течно, а в друго агрегатно състояние - в това на белите пушечета. Осъзнавайки тази неочаквана истина, той се наведе над една плоска морена, вгледа се в повърхносгта й, все едно се вглеждаше в древно лице и застина в състояние на медитативна индиферентност. Но точно тогава го обзе чувство на странна безтегловност. Изгуби усещане за тегло, изгуби усещане за тяло...и се превърна в малко бяло пушече. Чувство на невероятна лекота го изпълни и усещането, че се издига щастлив към върховете над билото. И в този миг паметта го напусна. Беше пил от Лета.
Към Мисана
Вървеше по билото на ледниковата планина. И се чудеше защо толкова хора я предпочитат, примамени от ледниковите рожби, морените. Навярно и не знаеха, че те ритмично дишат, поради естеството си. С дихание пространствата докосват и разместват. Попаднал в пространството разместено човекът губи тленност, припомняйки си изначалие в което древни раси докосването свише в реалност помнят. Възвръщаният спомен е като опит в съня си да надникнеш, видяното да съхраниш на диска памет, през прераждания носен, в крипта на обвивката най-фина и най-висша. И ако пътя извървиш до тая висота, ще можеш лесно да надникнеш в диска свой, а той отключен, да те свърже с други. Забравата е нужна не само да отсее плявата мисловна, чувствена, сетивна. Познати стъпки нужно е да преповториш и грешните си ходове изчистиш. Чаровница е Лета. Мами. Греши отпилия от нея. А той отпи. И трябва да го отведе до Мнемозина, поредна от седем в Царството на Хадес. Във всяко от царствата най- божествени по няколко реки текат – 3,5,7 или 9, които някакъв далечен спомен, подобно на мъгла навяват. В реките девет тече вода различна и сменя състоянието агрегатно, което пак повтаря 3, 5, 7 или 9 състояния. Лета не е от реките тачени със скромните си трички състояния, но пък като таралежовите хитринки тъй постоянни. И само когато е ядосана - четвърто. Но то не влиза в хитринките, защото не може да го укроти сама, а то прави каквото си поиска, като палаво дете. Особено когато се превърне в кълбовидна мълния.
- Хей, пушече! Извини ме. Колкото и да ти е приятно издигането към върховете, ще трябва да те върна. Ще те водя към другата река -реката на върховния бог, с повече състояния, достойна за духовния ти ранг тъй древен.
цитирайВървеше по билото на ледниковата планина. И се чудеше защо толкова хора я предпочитат, примамени от ледниковите рожби, морените. Навярно и не знаеха, че те ритмично дишат, поради естеството си. С дихание пространствата докосват и разместват. Попаднал в пространството разместено човекът губи тленност, припомняйки си изначалие в което древни раси докосването свише в реалност помнят. Възвръщаният спомен е като опит в съня си да надникнеш, видяното да съхраниш на диска памет, през прераждания носен, в крипта на обвивката най-фина и най-висша. И ако пътя извървиш до тая висота, ще можеш лесно да надникнеш в диска свой, а той отключен, да те свърже с други. Забравата е нужна не само да отсее плявата мисловна, чувствена, сетивна. Познати стъпки нужно е да преповториш и грешните си ходове изчистиш. Чаровница е Лета. Мами. Греши отпилия от нея. А той отпи. И трябва да го отведе до Мнемозина, поредна от седем в Царството на Хадес. Във всяко от царствата най- божествени по няколко реки текат – 3,5,7 или 9, които някакъв далечен спомен, подобно на мъгла навяват. В реките девет тече вода различна и сменя състоянието агрегатно, което пак повтаря 3, 5, 7 или 9 състояния. Лета не е от реките тачени със скромните си трички състояния, но пък като таралежовите хитринки тъй постоянни. И само когато е ядосана - четвърто. Но то не влиза в хитринките, защото не може да го укроти сама, а то прави каквото си поиска, като палаво дете. Особено когато се превърне в кълбовидна мълния.
- Хей, пушече! Извини ме. Колкото и да ти е приятно издигането към върховете, ще трябва да те върна. Ще те водя към другата река -реката на върховния бог, с повече състояния, достойна за духовния ти ранг тъй древен.
СТРАХОТНИ СТЕ!
цитирайrosiela написа:
ЛЕЛЕ!
СТРАХОТНИ СТЕ!
СТРАХОТНИ СТЕ!
Приятно ме изненадаха тези разменени посвещения, от които научих , че Лета е река на забравата. А имало и други реки в Подземното царство...
Благодаря ви, Емелика и Мисана!
цитирайБлагодаря ви, Емелика и Мисана!
zemja написа:
Поздравявам ви!
Приятно ме изненадаха тези разменени посвещения, от които научих , че Лета е река на забравата. А имало и други реки в Подземното царство...
Благодаря ви, Емелика и Мисана!
Приятно ме изненадаха тези разменени посвещения, от които научих , че Лета е река на забравата. А имало и други реки в Подземното царство...
Благодаря ви, Емелика и Мисана!
6.
missana -
Мога само благородно да ти завиждам, Емелика. Невероятно перо имаш. Но то също се опира
11.08 22:17
11.08 22:17
emelika написа:
Пии от Мнемозина!
Към Мисана
Вървеше по билото на ледниковата планина. И се чудеше защо толкова хора я предпочитат, примамени от ледниковите рожби, морените. Навярно и не знаеха, че те ритмично дишат, поради естеството си. С дихание пространствата докосват и разместват. Попаднал в пространството разместено човекът губи тленност, припомняйки си изначалие в което древни раси докосването свише в реалност помнят. Възвръщаният спомен е като опит в съня си да надникнеш, видяното да съхраниш на диска памет, през прераждания носен, в крипта на обвивката най-фина и най-висша. И ако пътя извървиш до тая висота, ще можеш лесно да надникнеш в диска свой, а той отключен, да те свърже с други. Забравата е нужна не само да отсее плявата мисловна, чувствена, сетивна. Познати стъпки нужно е да преповториш и грешните си ходове изчистиш. Чаровница е Лета. Мами. Греши отпилия от нея. А той отпи. И трябва да го отведе до Мнемозина, поредна от седем в Царството на Хадес. Във всяко от царствата най- божествени по няколко реки текат – 3,5,7 или 9, които някакъв далечен спомен, подобно на мъгла навяват. В реките девет тече вода различна и сменя състоянието агрегатно, което пак повтаря 3, 5, 7 или 9 състояния. Лета не е от реките тачени със скромните си трички състояния, но пък като таралежовите хитринки тъй постоянни. И само когато е ядосана - четвърто. Но то не влиза в хитринките, защото не може да го укроти сама, а то прави каквото си поиска, като палаво дете. Особено когато се превърне в кълбовидна мълния.
- Хей, пушече! Извини ме. Колкото и да ти е приятно издигането към върховете, ще трябва да те върна. Ще те водя към другата река -реката на върховния бог, с повече състояния, достойна за духовния ти ранг тъй древен.
Към Мисана
Вървеше по билото на ледниковата планина. И се чудеше защо толкова хора я предпочитат, примамени от ледниковите рожби, морените. Навярно и не знаеха, че те ритмично дишат, поради естеството си. С дихание пространствата докосват и разместват. Попаднал в пространството разместено човекът губи тленност, припомняйки си изначалие в което древни раси докосването свише в реалност помнят. Възвръщаният спомен е като опит в съня си да надникнеш, видяното да съхраниш на диска памет, през прераждания носен, в крипта на обвивката най-фина и най-висша. И ако пътя извървиш до тая висота, ще можеш лесно да надникнеш в диска свой, а той отключен, да те свърже с други. Забравата е нужна не само да отсее плявата мисловна, чувствена, сетивна. Познати стъпки нужно е да преповториш и грешните си ходове изчистиш. Чаровница е Лета. Мами. Греши отпилия от нея. А той отпи. И трябва да го отведе до Мнемозина, поредна от седем в Царството на Хадес. Във всяко от царствата най- божествени по няколко реки текат – 3,5,7 или 9, които някакъв далечен спомен, подобно на мъгла навяват. В реките девет тече вода различна и сменя състоянието агрегатно, което пак повтаря 3, 5, 7 или 9 състояния. Лета не е от реките тачени със скромните си трички състояния, но пък като таралежовите хитринки тъй постоянни. И само когато е ядосана - четвърто. Но то не влиза в хитринките, защото не може да го укроти сама, а то прави каквото си поиска, като палаво дете. Особено когато се превърне в кълбовидна мълния.
- Хей, пушече! Извини ме. Колкото и да ти е приятно издигането към върховете, ще трябва да те върна. Ще те водя към другата река -реката на върховния бог, с повече състояния, достойна за духовния ти ранг тъй древен.
на висок интелект и необуздана фантазия. Благодаря ти за този шедьовър!
Фантазиите по дири оставени, но маскирани стъпват.
Прости грешката в заглавието. Пуста припряност. Чети го така: " Пий и от Мнемозина!"
То пък от нейното пиене все си жаден за още...
цитирайПрости грешката в заглавието. Пуста припряност. Чети го така: " Пий и от Мнемозина!"
То пък от нейното пиене все си жаден за още...
8.
emelika -
Ти знаеш, че Лета, Мнемозина и другите реки са само духовни символи, впоследствие и литературни.
14.08 18:07
14.08 18:07
Почти универсалният път към духовно израстване е да се мине първо през Лета, но не в символа й на биологична смърт/както най-често се разбира/, а забравяне. След нея са водите на Мнемозина – на паметта, но не паметта с която оперираме тук, базирана на натрупани знания. Тя е древна и още по-древна памет, в която навлизаме, за да си спомним, което някои от нас са знаели. Според мен този универсален път е „почти“, защото не съм убедена, че е единствен. След още веднъж-дваж, пушечето вече няма да бъде пушече и то ще има първо частични, а после и по-подробни спомени за това къде е било и какво е видяло. Колкото странно и немислимо да изглежда пребиваването и видяното, освен паметта за него, постигналият го има и знание за същността, което е чест , но и голяма отговорност. Състоянието на ефирност, постепенно преминава в състояние на разтваряне… Пуши си пушече, но се готви за следващата стъпка. Пристъпвай в тишина!
цитирай Бог да те благослови!
цитирайТърсене
