Небето изпреварва моя полет

в далечината, от която се страхувам

...подслушвам в мен душата да се моли,

в мъгла да търси пътя си изгубен...

така и полетът човешки е сред небето, продължаващо отвъд, с простор за по-далечен полет. Мъглата е различна – сивата се свива и се губиш, а бялата оттегля се пред устрема, за да те води.

Изгубеният път може да се намери, ако вървиш напред и без страх се вгледаш в далечината.
Това прочетох между редовете, Мисана!

Но аз не се страхувам от далечината, ти ме познаваш.
Браво.

Бог да ви пази!