Усещам любовта си като рана...
Ранен от твоята божествена любов,
светът за мен е непотребна пяна
до хоризонта мрачен и суров.

И търся сред морето сиво остров,
да бъдем двамата щастливи там.
Далеч от завистта да хвърлим котва,
сред залив тих от слънцето огрян.

Защото виe глутницата сенки
картечно срещу синкава луна.
Душите ни невидими са бенки
на кожа жертвена от светлина.

Мълвя те в сънищата си, любима.
Кажи, какво ли мога да ти дам,
небесен дар за моите години,
от бог изпратен да не бъда сам.

Два силуета нека да останем,
нестигнали спасителния брод.
На синора на здрача непоканени
свидетели на неговия ход...