В дълбоката нощ пак си мисля за теб

и мислите мои те ваят.

Не зная аз скулптор ли съм, или съм поет,

от музика звездна омаян.

 
Пробужда се скитникът скришен у мен,

достига до пролив незнаен,

повярвал, че само от бог е следен,

а ти си божествена тайна.

 
Над него космическа черна река,

под него - мистичната бездна...

и твоята мъничка бяла ръка

спасителен лъч е протегнал.