Постинг
27.09 10:13 -
СЪНУВАХ ЛИ ЖИВОТА СИ ПРОБУДЕН...?
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 930 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.09 20:14
Прочетен: 930 Коментари: 6 Гласове:
6
Последна промяна: 27.09 20:14
В завоите на вятъра оставам -
главница на едно безсмъртно ехо.
Душата си на ситно разпилявам.
Разделям се с последната утеха.
Защото кой съм аз - кому съм нужен?
Нали не мислите, че ще се вържа.
Днес разумът ме прави най-безумен.
Дори любов и щастие попържам.
Излъга ме на екс и тишината,
в която вярвах сякаш е светиня.
Бутилката на моя дух лежи разлята
върху безбрежната напукала се тиня.
Да срещна предани очи жадувам,
в които да удавя самотата,
а после в синевата им да плувам
преди да ме погълне в транс ламята.
Ламята на безбройното студено.
За нея съм случайната й плячка,
стаена в гърлото й извратено
и от съдбата пратена играчка.
Сънувах ли живота си пробуден
от шепата илюзии поредни...?
На Гордий възела константно труден
не го развързват опити последни.
Оставам скитникът между звездите
в окаменялото от чакане пространство.
Затворен с тънките решетки на лъчите,
отказали завинаги да странстват.
главница на едно безсмъртно ехо.
Душата си на ситно разпилявам.
Разделям се с последната утеха.
Защото кой съм аз - кому съм нужен?
Нали не мислите, че ще се вържа.
Днес разумът ме прави най-безумен.
Дори любов и щастие попържам.
Излъга ме на екс и тишината,
в която вярвах сякаш е светиня.
Бутилката на моя дух лежи разлята
върху безбрежната напукала се тиня.
Да срещна предани очи жадувам,
в които да удавя самотата,
а после в синевата им да плувам
преди да ме погълне в транс ламята.
Ламята на безбройното студено.
За нея съм случайната й плячка,
стаена в гърлото й извратено
и от съдбата пратена играчка.
Сънувах ли живота си пробуден
от шепата илюзии поредни...?
На Гордий възела константно труден
не го развързват опити последни.
Оставам скитникът между звездите
в окаменялото от чакане пространство.
Затворен с тънките решетки на лъчите,
отказали завинаги да странстват.
Да, смъртта е сериозно нещо, но ЖИВОТЪТ е неизмеримо по-сериозно нещо. И там остават ПОТОМЦТЕ които обичаме. И даже който няма потомци, има безброй по-далечни роднини и близки, които остават да пълнят и оживотворяват вселената.
цитираймного силно, зашеметяващо.
цитирайkrumbelosvet написа:
Не взаемаш ли твърде сериозно личната смърт на човека? Да, смъртта е сериозно нещо, но ЖИВОТЪТ е неизмеримо по-сериозно нещо. И там остават ПОТОМЦТЕ които обичаме. И даже който няма потомци, има безброй по-далечни роднини и близки, които остават да пълнят и оживотворяват вселената.
Хубава седмица от мен!
rosiela написа:
Младене,
много силно, зашеметяващо.
много силно, зашеметяващо.
Над всичката тъга в стиха звучи копнежът за последна среща с любовта – преди края.
И само това осмисля един пробуден от илюзии живот.
Поздравления, Мисана!
цитирайИ само това осмисля един пробуден от илюзии живот.
Поздравления, Мисана!
zemja написа:
Прекрасно!
5. zemja - Над всичката тъга в стиха звучи копнежът за последна среща с любовта – преди края.
И само това осмисля един пробуден от илюзии живот.
Поздравления, Мисана!
5. zemja - Над всичката тъга в стиха звучи копнежът за последна среща с любовта – преди края.
И само това осмисля един пробуден от илюзии живот.
Поздравления, Мисана!
Търсене
