Кой си ти?
Вихрушка от атоми
в полето на съмнението.
Ветровете са бич,
за да няма инерция.
Матсиендра изплува
от флуида на времето.
Котва неспирна е любовта -
було за пръската сперма.
Отминават те мислите -
парад на презрението.
Лъчите нехаят за светлината,
роби на нейната галера.
Върховете на боровете
пренасят бъдеще.
Повдигни се на пръсти,
за да го съзреш.
Тънка пара е то,
но като слана попарва.
Две-три птици не стигнаха ятото.
От тях не се отлъчвай.
Къде отиват никой не знае.
Но този никой - ти ли си?
Защото ако не си,
тишината е твоята биография.
И есента е подпис
със златен писец от листа.

"Тишинта е твоята биография"
Какво особено себеусещане! – един от птиците, нестигнали ятото;
не се отклоняваш от тях, макар че не знаеш накъде летят.
Важното е, че са се откъснали от ятото и търсят неизвестността...

Благодаря ти!

връх!

СЕ ПРЕТЪРКОЛИ СТАРА КУХА ЛЕЙКА,
НАЙ НЕ БИЛО МИ ЛЕЙКАТА ТОВА,
А ПИЙНАЛО ДЖУДЖЕ НА СЕДМА ПЕЙКА!

ТИ ПУСКАЙ ГЕНИАЛНИ СТИХОВЕ, ПЪК АЗ ДА НЕ СЕ ЧУДЯ ЗАЩО КУХАТА ЛЕЙКА ДРЪНКА НА МОЯТА ЛИЧНА ПОЩА?!

Сама ще се убедиш, че така ще стане.