Стопи се лятото - неволно отлетя.

И както винаги ме изостави.

Да бе останало, дали с цветя

от мен щастливец щеше да направи.

 

Не страдам днес за земните неща.

Те даже пукната пара не струват.

Тъгувам скрит под знака на нощта.

Звездите призрачно над мен ликуват.

 

Отново съм под лунна светлина.

Докосвам миналото да ме сгрее.

И взрян в мистичната далечина,

очаквам ново слънце да изгрее.

 

Годините са вятър придошъл.

Разклащат те самите ми основи.

Навярно някакъв магьосник зъл

ме изолира плътно с кръг от новото.

 

Но в мен живее мислеща тръстика.

Огъва се докрай, но не се чупи тя.

Вселената с телепатичен зов я вика.

Със словото за нея вкопчен аз летя.

Годините са вятър придошъл.

Разклащат те самите ми основи.

Навярно някакъв магьосник зъл

ме изолира плътно с кръг от новото.



Но в мен живее мислеща тръстика.

Огъва се докрай, но не се чупи тя.

Вселената с телепатичен зов я вика.

Със словото за нея вкопчен аз летя.

Много успешна и творческа седмица ти пожелавам!

Всеки куплет е хубав, но това е най-дборото, поне за мен:

Отново съм под лунна светлина.

Докосвам миналото да ме сгрее.

И взрян в мистичната далечина,

очаквам ново слънце да изгрее.

И аз като теб имам навика да се обръщам все към миналото, защото кано гледам напред, не виждам нищо добро, но...може просто да не виждам! Дано е така!

Много хубава седмица, Младене! Поздрави на всички у дома!

За мен мислещата тръстика тук символизира образа на борбената личност, която очаква ново слънце да изгрее.
С наслада препрочитам, Мисана!